Вход за потребители и търговци

Замъкът Нойшванщайн – една магия сгушена в Баварските Алпи

В далечните земи и безбродните гори на Баварските Алпи, като лястовичка кацнал по стръмните склонове и величествени върхове, се е сгушил един невероятен дворец, който сякаш тoкu-що е излязъл от някоя детска приказка.

Красотата и очарованието на това прекрасно място не мoгат да се опишат с думи, те са просто несравними. Накъдето и да се обърнеш се открояват невероятни гледки и спиращи дъха пейзажи. И сред тази  истинска магия, смесица от реалност и вълшебство, се издигна Той – дворецът Нойшванщайн или известен още като Замъкът на Лебедовата скала“, намиращ се в град Фюсен, Германия.

Сигурна съм, че много малко са тези, които биха останали равнодушни към неговото съвършенство и прелест и към истинските природни чудеса, които се разкриват оттук.

Изкачвайки се високо, високо в безкрайната прегръдка на могъщата планина, човек има чувството, че се намира съвсем близо до небето и ако се протегне, че ще може да го докосне.

Истинско удоволствие и преклонение може да се изпита там горе, вдишвайки от кристално чистия въздух, за който гърдите ти жадуват все повече и повече, и вглеждайки се към заобикалящите те прелести, на чиито фон се откроява Нойшванщайн – самотен, но великолепен и ослепителен!

От дълго време мечтаех да видя на живо с очите си този замък. Много пъти съм въздишала по него с надеждата, че някой ден ще бъда и аз там. И ето,  че този миг дойде много по-бързо, отколкото някога съм си мислела.

Идването ми в Полша за четири месеца се оказа моята перфектна възможност. Аз и моят приятел решихме да не я проваляме и да рискуваме, независимо от финансовото ни положение след това. Все пак не се знаеше дали отново някога пак щеше да ми се отвори втори шанс. А и пътят ни от Краков до двореца откриваше пред нас и много други интересни места, които можехме да посетим.

Колкото повече наближаваше времето да стягаме багажа и да тръгнем на нашето едноседмично пътешествие с колата, толкова повече се вълнувах и трептях. И за миг дори не се поколебахме дали да тръгнем, а напротив – оставащите дни ми се струваха като векове.

Най-накрая обаче мечтата ми беше на път да се сбъдне. След като обиколихме Виена, Залцбург и Мюнхен, една сутрин бяхме вече там. Чувствах се толкова щастлива и изпълнена с енергия. Той беше пред мен, извисяваше се в далечината и само ме очакваше.

Сам по себе си Нойшванщайн е един забележителен пример за блестящите постижения на архитектурното дело от средата на 19 век и за таланта и майсторството на строителите от този период.

Палатът е построен по идея на немския крал Лудвиг Втори Безумния, който бил страстен почитател на композитора Рихард Вагнер. Един  ден  най-неочаквано, докато слушал неговите произведения, Лудвиг получил вдъхновение  и съвсем скоро заръчал на едни от най-добрите архитекти в страната Едуард Ридел и Кристиян Ян да се заловят с проекта за  неговото  построяване. И така през 1869 година започнал строежът на зданието. Изграждането му отнело около 17 години, но въпреки това не бил завършен изцяло. Владетелят  внезапно починал и от предвидените 360 стаи били готови  едва 14. Приживе той така и не успял да се наслади на своята велика идея, но затова пък днес ни е оставил едно запомнящото се архитектурно творение.

Искам да ви кажа, че снимките само малко напомнят за неговата истинска романтичност и обаяние. Съвсем различно е, когато можеш отблизо да го видиш и да му се полюбуваш.

Пътят  от паркинга до Нойшванщайн ни отне около 20 минути пеша. Едва се разминавахме от тълпите от хора, които също бяха предпочели да вървят по стръмната улица  нагоре, отколкото да се качат на карета. За да се влезе вътре, трябва да се купи билет, който е близо 10 евро и на него има точен час на посещението ти.

Останах изумена, когато се озовах точно пред замъка. Беше дори по-пленителен, отколкото си го представях. А  колко вдъхновяващи са тези Алпи – сякаш се намираш в самия рай!

Много бързо дойде и нашият ред да го огледаме и отвътре. Може би беше минал около час, но той отлитна като миг, разглеждайки  въодушевено и захласната по всичко наоколо.

Събрахме се една група от около 15 човека заедно с екскурзовод, който, разбира се говореше на английски и започна обиколката ни из част от стаите на палата. Там беше забранено да се използват фотоапарати, затова за жалост не можах  да направя нито една снимка. Но всичко, което видях, го запаметих завинаги в съзнанието си.

Всяка  една стая,в която влизахме, тънеше в  разкош и блясък. Всяка една мебел, предмет или картина излъчваха пищност и изящество. Такова внимание и към най-малкия детайл никъде не бях срещала. Целите стени бяха украсени с различни сцени от древни митове и легенди, в който цветовете се преливаха с такова съвършенство, че оживяваха пред очите ми и не можех да отлепя поглед от тях. Тук своя отпечатък завинаги са оставили известни и безизвестни художници, скулптори и различни майстори, чието изкуство и талант са просто ненадминати и възхитителни.

Най-голямо впечатление ми направиха спалнята на царя, в която той не е прекарал дори и една нощ, но е направена изцяло по негов стил и вкус. Както и тронната зала, в която се усеща голямо влияние на неостаряващата византийска култура и архитектура. Но истината е, че всяка една зала е уникална сама по себе си и говори за любовта и страстта  на краля към идеалното и перфектното.

Разходката из покоите и тайните на Нойшванщайн продължи близо час. Тръгнах си оттук безкрайно доволна и не съжалявах нито веднъж, че извървяхме всичкия този път специално, за да се срещнем с него лице в лице.

Искрено пожелавам на всеки, който иска да посети това място, да осъществи своята мечта, така както и аз успях. И помнете, че нищо не е невъзможно, всичко зависи само от нас и нашата воля да постигаме целите си!

Автор и победител в конкурса на Travel.bg: Диляна Котоманова, Варна