Вход за потребители и търговци

Вълшебната земя на Изтока

Като всяка страна, и Китай има много лица. Едва ли някой може да претендира, че ги познава всичките. Далеч съм от амбицията да правя дисекция на китайския национален характер – това е задача, непосилна не само за мен... Но човек като се заседи малко повече на едно място, събира впечатления и иска да ги сподели. С уговорката, че това не са обобщения, а откъслечни парченца от безкрайната мозайка, наречена Китай.

                                         І

Като начало ще ви представя града, в който живея от пет месеца – Пънлай – Вълшебната земя на Изтока. Намира се в североизточната част на Китай, провинция Шандун. Наречен е от китайците Земен рай.

Почвата на полуострова е подходяща за отглеждане на грозде, затова в Пънлай се произвежда хубаво вино. Градът е разположен на същата географска ширина като френския град Бордо. Поканени са френски специалисти по винопроизводство да обучават местните винари. Пънлай е на първо място сред китайските градове по годишно производство на качествено грозде – над 80 000 тона. След петдесет години най-големият производител на вино в света може да стане Китай – прогнозират експертите.

Уникално природно явление за света е срещата на двете морета – Жълто и Бохай – точно пред града. През телескоп от остров Чандао можете да видите как вълните се пресрещат и очертават ясна граница. Фауната в двете морета е различна и местните хора могат да ви кажат коя риба от кое море е.

Голямата забележителност на града е т.нар. Павилион Пънлай Г – ансамбъл от възстановени храмове и дворци на площ от 32 800 квадратни метра. Комплексът се намира на брега на морето, северно от града, и е строен от 1061 г. – по време на шестте години царуване на император Джиошоу. Причисляват го към четирите най-прочути павилиона в Китай.

Състои се от шест главни сгради и свързаните с тях пристройки – Двореца на Краля дракон, Двореца на Небесната кралица, Двореца Тианхоу и храмовете Санцин, Митуо и Луидзю. В атрактивните на външен вид сгради можете да видите запазени калиграфски трудове на известни писатели, стихове, изписани върху колони в залите или каменни надписи. Днес лифт ви пренася над морето от единия край на комплекса до другия. Кръгова панорама – стереокино, състоящо се от девет екрана, високи по пет метра, ви показва древността.

Източно от Павилиона е Водният град Пънлай – най-старото военно пристанище на древен Китай. И още първи неща има – Пънлай е първото китайско пристанище, отворено за чужденци – през 1800 г. – така че тук първо се установява християнската мисия.

Наричат го Града на миражите – на границата на пролетта и лятото тук можете да наблюдавате и дори да заснемете миражи!

Легендата за Осмината безсмъртни добавя още мистериозна атмосфера към историята на града. Започнала е да се разнася устно от древността и е записана от писатели от различни династии – Танг, Сонг, Иуан и Мин. Осмината безсмъртни са се напили в Пънлай Павилион и са прекосили морето с различни свои хитрости и номера, но без кораби и лодки. Тяхното представление – носейки се над вълните срещу вятъра, е оставило сравнението: „като Осмината безсмъртни, прекосяващи морето – всеки показва свои специални умения, всеки се опитва да надхитри другия”.

На 16 януари от Лунния календар е рожденият ден на Тианхоу – богинята, която заповядва на морето. Хората в Пънлай имат стар обичай – да се събират за храмовия празник на този ден. Пристигайки от всички посоки, вярващите палят големи пъстри свещи да омилостивят богинята, молят се или даряват пари за мир и щастие. Фермерите от околностите организират представления с популярни народни танци на площада пред Павилиона – много народ се събира за веселба и забавление.

                                        ІІ

Как ни приемат местните хора? Много радушно, с усмивка. Досега не съм срещнала китаец, който да не е чувал за България. Като им кажем откъде сме, те се усмихват широко и клатят глави: „Да, знаем за България! Приятелска страна!” Много приятна изненада е за нас това отношение и то е винаги такова...

Иначе минава известно време, докато свикнете да ви гледат втренчено, минавайки покрай вас. Реагират спонтанно, непринудено, като деца на природата. Тук чужденците се шегуваме – по какво личи, че някой живее отдавна в Китай – по това, че вече не се взират в него, нито се вцепеняват като го видят...

В този град сме всичко трима българи – ние със съпруга ми и един негов колега.

Най-близкото място, за което знаем, че има българи, е на 200 километра. Вероятно в столицата и в Шанхай има някакви български общности, не знам, предполагам. Но наоколо сме сами, даже европейците се броят на пръстите на двете ръце...

Много контрасти, различия и разминавания открихме между нашите култури, както и много общи неща... Но за това – по-нататък.

 

Автор и победител в конкурса на Travel.bg: Наталия Бояджиева, Варна