Вход за потребители и търговци

Средата на есента

Китайски репортаж 

Тази година китайският национален празник „Средата на есента” е на 22 септември. Датата му се мени, както и датата на китайската Нова година. Празнува се на петнадесетия ден от осмия лунарен месец, което по григорианския календар се пада през късния септември или началото на октомври.

За нас 22 септември е начало на есента, но за китайците тя е започнала на седми август. Празникът е на три хиляди години, когато е започнало обожествяването на Луната по време на династията Сонг. Чанг Ъ е богинята на Луната – една красива девойка, което единствена живее на Луната и празнуването е тясно свързано с нея – митичната Лунна богиня на безсмъртието.

Според „Ли Джи” – древна китайска книга, която пази обичаите и ритуалите – китайският император трябва да направи жертвоприношение на Слънцето през пролетта и на Луната през есента. Лунният сладкиш, който традиционно се подарява на този ден, заема толкова централна роля в него, че той е по-известен сред народа като Празник на Лунния сладкиш. Той е и един от най-важните празници в китайския календар и официален празник в няколко азиатски страни – Тайван, Индонезия, Япония, Виетнам и Филипините. Селските стопани празнуват края на жътвата.

Лунният сладкиш е задължителен деликатес по този повод. Той се разменя между приятели и на семейни събирания за празнуването на фестивала. Една легенда описва заслугите му за отхвърлянето на монголското господство по време на династията Юан.

Скрити в лунни сладкиши, са били пренасяни тайни съобщения на парчета хартия, които гласели: „Убийте монголците на петнадесетия ден от осмия лунарен месец”. Идеята се приписва на Джу Янджан и на неговия съветник Лиу Бо Уен, който пръснал слуха, че смъртоносната чума се разпространява и единственият начин да се предпази човек от нея е като яде от специалните лунни сладкиши. Това подтикнало бързото разпространение на въпросното лакомство, с чиято помощ било координирано въстанието Хан. В нощта на Лунния празник въстаниците успешно атакували и съборили правителството. Така се възцарила династията Мин (1368 – 1644 г.).

Друг начин за криене на съобщенията е бил те да се отпечатват с тесто върху кората на деликатеса като обикновен пъзел или мозайка. За да се прочете кодираното съобщение, всеки от четирите сладкиша, опаковани заедно, трябвало да бъде нарязан на четири части. Получените шестнадесет парчета трябвало да бъдат подредени по такъв начин, че тайното послание да бъде прочетено. След това парчетата се изяждат, за да бъде то унищожено. И до днес върху кората му се отпечатват йероглифи с благопожелания.

Но как изглежда всъщност този малък митичен герой? Кръгъл или правоъгълен – десет сантиметра в диаметър, с гъст и плътен пълнеж. Той е обкръжен от сравнително тънка коричка и често съдържа цели жълтъци от солени патешки яйца, които символизират Луната. Яде се на малки резени и с него се пие чай.

Различни видове плънка могат да се открият в традиционния сладкиш според културата на региона. Оригиналната и най-луксозна плънка е паста от лотосови семена. Поради високата й цена тя може да бъде заменена с паста от бял или от червен боб.

Друг вид се нарича „Пет ядки” – орехи, тиквени семки, семки от диня, фъстъци и сусам се смилат и размесват с малтоза (малцова захар). Таро пастата е от гулия. Може още да се напълни с печен черен сусам или с дуриан – едър индонезийски плод с бодлива кора и мека бяла вътрешност.

И към кората има специални изисквания – тя може да бъде дъвчаща, на пластове или мека.

Известни са шест регионални стила за приготвяне на вкусотията.

Кантонезе – в провинция Гуандонг я пълнят с шунка, пиле, патица, печено свинско, гъби и жълтъци. Жълтъците е желателно да бъдат четири – символизират четирите фази на Луната.

Сужу стилът е на повече от хиляда години. Там сладкишът е едновременно сладък и пикантен (подобно на шоколада с люти чушки, който се продава и у нас). Сервира се топъл и най-често се пълни със свинска кайма.

В Пекин са два вида – единият е повлиян от Сужу стила, а другият е с плънка от цветове на глициния и планински глог.

Чаошан – приготвя се със свинска мас.

Нингбо изисква пълнеж от шунка или водорасли. Вкусът е лют и солен.

Юнан – различни видове брашно се комбинират в тестото, което е сладко. 

Съвременните лунни сладкиши приличат на традиционните, но с някои промени. Причината е, че хората почват повече да се грижат за здравето си. Вместо със свинска мас и много захар, сега се предлагат варианти с плодове, кафе, шоколад, ядки, кисело мляко, желе и сладолед без мазнини. С фибри и малко захар – младите хора ги приемат добре.

В момента магазините са пълни с купища луксозно опаковани кейкове с разнообразни цени – кутията може да струва от 40 юана (8 лева) до 2000 юана (400 лева). Още на другия ден след празника от тях няма да има и следа, до следващата година.

Какво още се прави по традиция на този ден? Китайските семейства и приятелите ще се съберат, за да се възхитят на блестящата луна в средата на есента, ще ядат специалните сладкиши и помело (вид тропически плод) заедно на лунна светлина...

Различни регионални обичаи придружават празника – например някъде садят дървета и кадят благовония в чест на Лунната богиня, другаде поставят кори от помело на главата на някого или пускат в небето летящи фенери. Това е много феерична гледка – да видиш как се откъсва от протегнатите ръце люлеещо се пламъче, полита в черното небе и заживява собствен живот – като истинска звезда – вълнуващо е!

Често се танцува и Танцът на Дракона.

До следващата Среда на есента.

Автор и победител в конкурса на Travel.bg: Наталия Бояджиева, Варна