Вход за потребители и търговци

Солун през зимата

Някак спонтанно, почти ненадейно, а кой знае – може би напълно осъзнато и търсено, решаваме,че Нова година’2008 трябва да се превърне за нас в различен и необикновен празник.

Хм!Различен ли, споменах... различен: в смисъл – посрещнат на чужда земя! Е... доколкото Солун може да се нарече чужд... Нали така – самото наименование си е само наше – българско! По карти и пътни табели това е Тесалоники.

Но има ли значение името на един град, ако той ще се превърне в мястото, на което се чувстваш добре?!

И все пак, като начален план, решението ни да потеглим към Гърция в последните дни на изтичащата като пясък през пръстите година, е толкова внезапно и шеметно, че на първо време дори не се сещаме как точно ще се осъществи.

След трескаво звънене в офисите на няколко туристически агенции и уточняващи разговори, ситуацията малко по малко започва да се прояснява. Правим предпочетената от нас резервация, но се готвим да пътуваме със собствен транспорт – тогаватака ни се видя най-добре и за предпочитане...По-нататък, предстоеше да разберем, че изборът ни е бил правилен.

Очакваха ни три дни престой на средния ръкав на Халкидики – Ситония, три дни – нощувки, закуски, вечери, Нова година... Но на тръгване почти не мислим за всичко това! Ние искаме свят да видим! А преди Халкидики, преди Ситония... преди тях, ли?! Разбира се! Преди тях, всички пътища водят към Солун!

Тук, някой сигурно ще си каже: свят ли?! Че какъв “свят” е Солун?!? Но преди празните и безсмислени приказки човек трябва да се е докоснал дори и само за миг до този град,зареден с необикновена притегателна сила, за да си позволи собствен поглед и мнение!

А Солун безспорно е хубав град – eдва ли с това откривам топлата вода!

Когато пристигаме почти в последните часове на изминаващата година,градът ни посреща неочаквано красив, сияещ, забързан, оживен, динамичен, на места – и по-спокоен, многолик, празничен, различен.

Голям бял град! При това морски! Тези, като че ли са първите впечатления, първият спомен, който се запечатва у всеки, пристигнал тук, – подредени бели сгради със симпатично надвиснали по терасите раирани тенти, а отсреща – море... Бяло море! Разстлало синьо-бялата си, лъскава като сатен мантия, морето – даже и през зимата, привлича погледите ни като магнит.

Ослепителен, напомнящ перла от току-що изхвърлена от морските води огромна седефена мида, Солун блести и краси брега на залив със същото име.

Крайбрежната солунска алея е толкова широка, че има място както за сергиите на случайни улични търговци, така и за преминаващия бял файтон с насядали в него, ухилени до уши туристи. Тук гъмжи от народ! Но е приятно шумно! Сякаш всичкото местно население в таен заговор с напристигалите българи, румънци и знам ли още какви туристи, се е стекло по-близо край водата. И как няма да е така, когато термометрите карат всеки да забрави, че е зима, защото упорито показват 9 – 11 градуса! Време идеално за разходки, за последни покупки, за среща с приятели в някое малко кафене или сладкарничка из лабиринта от тесни и стръмни улички на старата градска част или пък просто за да се порадва човек на празничната украса и атмосферата в този многолик южняшки град.

Движението по крайбрежния булевард, който следва линията на пешеходната алея, е трудно. Бавното придвижване с автомобила обаче ни помага да се насладим напълно на разноцветната тълпа, която сякаш ни кани да се слеем с нея, да се порадваме на гигантските палми, на примамливата спокойна морска повърхност. Не че в България си нямаме море! Имаме, разбира се! Но и днес продължавам да се питам защо там ми се стори магнетично привличащо, някак омайно, вълшебно, така познато и близко?! Защо погледите ни неизбежно търсеха морския безкрай?! Кой знае, дали пък това усещане не беше подсъзнателна препратка към родната история, когато времената са били други – времена на слава и величие за България, разпростряна до три морета?... Сигурно започвах да си внушавам!

Менящите се покрай мен картини ми напомнят къде всъщност съм! Пейзажът, изпълнен с палмови клони и отрупани с мандарини необлагородени улични дръвчета, ме връща в реалността – някъде на юг от България. И какво като е зима, а няма сняг. Това определено ме прави щастлива! Щастлива, че съм тук, че съм с хората, които обичам, и че заедно, освен да усетим празничния дух на гръцките ни съседи, ни предстоеше да открием и някои малки истини за тях. Истини, толкова прости! Гърците са хора като нас. Обичат вкусната храна, песните, танците и веселбата...А след новогодишната нощ, съвременните жители на Древна Елада нямаше да оставят у нас никакви съмнения, че умеят да се веселят от сърце и душа както в ритъма на сиртаки, така и под звуците на всякакви неравноделни тактове и музика от цял свят. И как иначе, когато сме на Балканите! Когато тук, всички сме някак тъй еднакви и в същото време различни!?!

История, минало, култура... катаклизми, пожари, възход... Всичко има тука! Накъдето и да погледнеш, накъдето и да се обърнеш в Солун, погледът не остава празен. Отпечатъкът на времето, следите от хилядолетна история са на всяка крачка. Древни руини, триумфална арка на римски император, дълги крепостни стени, Бялата кула, внушителни храмове – всичко в този град напомня за слава, блясък и величие...

История!

И така си е – Солун е град с история! А освен втори по големина в Гърция, по данни от изследвания – и най-бързо развиващият се град. Мек приятен климат, население от 406 000 жители, с предградията – 872 000.

Това е само част от енциклопедичната справка. Зад нея обаче остава нещо много по-ценно и важно за нас.

Усетихме го някак близък този град. Сантиментален... Имаше дух и атмосфера тук, някаква магия във въздуха, която те кара да го заобичаш още, щом пристъпиш във вътрешността му. Чувстваш се, сякаш си у дома, сякаш не за пръв път си тук, обгърнат от дружелюбната му прегръдка.

Солун те изненадва! И очарова... Пленява те, както с всяка брънка от миналото си, така и със съвременния си облик. И дори те кара да се почувстваш малко виновен, ако си го подценил в очакванията си за него. Украсените витрини, приканващи към разточителство и щедри покупки с намаления, празничните елхи с мигащи светлинки, цялото настроение и оживлението в този град, бързо те поглъщат и приобщават, скъсяват дистанцията и неусетно започваш да се чувстваш уютно и топло – всеки по свой си начин, само на 300 км от София и няколко часа път.

Дори да нямаш никаква тръпка по историята на големия бял град на брега на Егея, неизбежно ще усетиш пулса му, в който векове наред туптят сърцата на няколко етноса – гърци, турци, българи, евреи… Споменах ли, че ми напомня по нещо за Пловдив?!

Прилича му на Солун да се влюбиш в него от пръв поглед! Смесицата от култура и история, заедно с букета от архитектурни стилове, го правят още по-симпатичен, очарователен и запомнящ се. Тук, струва ми се, е невъзможно да изпаднеш в скука, нито в отегчение, нито пък в хамлетово раздвоение: харесва ми... не ми харесва...

Забележителен градоустройствен план! Не ни беше нужна архитектурна мисъл, за да открием този факт и великолепното решение при възраждането на града след унищожителен пожар, бушувал в началото на XX-ти век. Независимо в каква посока пътувахме,преминавайки през тихи улици и шумни булеварди,сякаш през тайнствени пролуки, пред нас непрекъснато да се изправят ту величествената Ротонда, ту други стари или по-нови църкви – имаше ги на всяка крачка, ту паметник на древен мислител или национален герой. Старогръцкият мит за Лабиринта, като че оживяваше в съвременна приказка, наречена на името на сестрата на Александър Македонски – Тесалоники.

Да... Солун се превърна за нас в лабиринт, о не смъртоносен, като онзи на цар Минос, а по-скоро провокиращ откривателския ни дух, усета ни за ориентация, любопитството и чувствителността на сетивата ни. А нашите, в тези последни за 2007-ма мигове, със сигурност бяха изострени докрай и с удоволствие попиваха и запечатваха всяка частица, предложена им от прелестната картина наоколо.

Бавно и полека започвах да се убеждавам в думите на онзи анонимен посетител във форума на един от туристическите интернет - портали,който беше написал, че не е зле по това време на годината да си някъде по на юг и по на топло! Е, винаги има по на юг и по на топло от Солун. Но на нас, този град ни беше някак достатъчен.

Тръгваме си от Солун, Салонико, Тесалоники... или както там, ви харесва, докрай отдадени на собствените си емоции, но с ясно съзнание бързаме да признаем помежду си: Този град ни спечели! Завинаги! И със сигурност, още преди да сме го напуснали, вече мечтаем за следващия път, когато той отново ще ни посрещне шумен, жив, слънчев, романтичен, изпълнен с ухания, гостоприемен и щедър на преживявания.

За по-сигурно завръщане хвърляме монета в морето – такова било поверието... И тайничко си мечтаем това завръщане да е колкото се може по-скоро! А,ако случайно, на някой му се сторят силно преувеличени думите ми и се усъмни в тях – нека отиде до Солун – макар и да не е през зимата – за да усети сам бялата магия на белия град с митично име, там – някъде край Бяло море...

Автор и победител в конкурса на travel.bg: Николина Милкова, Русе