Вход за потребители и търговци

Руска Америка – злато и сняг

На масата добродушно мъркаше самовар. Въпреки че беше доста поочукан и му липсваха някои части, той все още се справяше със задълженията си. Ако се съди по това, че медната му повърхност беше лъсната до блясък, беше ясно, че с него се отнасят грижливо, че “старецът” е на почит и уважение. В ъгъла висяха икони, украсени с ярки изкуствени цветя, миришеше на прясно изпечен хляб.

Помислих си – също като в старинна Русия, още повече че през прозореца се чуваше камбанен звън, а зад покрива на съседната къщичка надничаше църковен купол. В началото не се усетих, когато, като сложи на масата купичка със захар, домакинята каза нещо като “сахарок”. След това спомена “сай” и започна да запарва чая в малко порцеланово чайниче. Изрече “блютса” и на масата се появиха чаени чинийки.

Едва сега се досетих. Та това са руски думи. Те непрекъснато се дочуваха в разговора, който домакините водеха на юпик – местен диалект на ескимоския език. Думите “калебак” /хляб/ и “маслак” /масло/, “саси” /часовник/, “оски” /очила/, “сайникак” /чайник/, “суднак” /съд, кораб/ и други вероятно са били взаимствани от руснаците, които първи са се заселили по тези места. В замяната на “ч” с “ц” или “с” в тези думи дори се долавя конкретното влияние на крайморския диалект. Така говорят в Архангелска област, в Карелия, а именно от там са били първите пионери, дошли по тези земи. Впрочем не е изключено това да е и чисто ескимоски акцент. Не може също така да не се забележи, че всички те означават предмети от първа необходимост. Значи, ако нещо ни потрябва, всеки от нас може да се разбере с американските ескимоси, благодарение на руския език, който учехме в училище едно време.

Още нещо, което свързва Руска Америка и съвременния 49-ти щат на САЩ, е православната църква. Преобладаващото мнозинство от алеутите, много ескимоси и индианци и досега се смятат за православни. В селищата и градовете на Аляска са се запазили църкви и параклиси от онези времена. Все едно си попаднал някъде край Северна Двина или Мезен. Службата обикновено се води на църковнославянски език, макар че той вече е неразбираем не само за енориашите, но често и за свещениците. Когато отворих един молитвеник, поставен на вътрешния перваз на прозореца в местната църква, издаден през 1943 година, по който православната църква провежда службата по време на ектенията /молитва, произнасяна гласно и провлачено от свещеника, която хорът допълва/, прочетох: “Още да се помолим Господу за Руската страна и за тази страна и нейния президент”. Повече от 100 години са изминали от времето, когато от мачтата на централния площад в Новоархангелск – сегашният Ситка – било спуснато бавно руското знаме. На негово място било издигнато знамето на Съединените щати.

В Ситка като паметник на Инокентий Венеаминов се издига построената с негови усилия Михайловска църква – сега наричана “Св. Майкъл”. Отец Венеамин направил съвсем сам, без ничия помощ, голям часовник за камбанарията й. Църквата била завършена през 1848 година и украсена с богородична икона, нарисувана от великия руски портретист Владимир Боривиковски. През 1966 година в Ситка избухнал пожар. Катедралата изгоряла почти до основи, но реликвите, които се пазели в нея, били спасени, а по-късно било възстановено и самото здание.

Както се вижда паметта за руското присъствие е все още жива в Аляска. Свидетелствата за това са многобройни. Това са и руските наименования върху географските карти, и руските думи, възприети от аляските алеути и ескимоси.

Но откъде е започнало всичко? Било Илинден, 20.07. /по стар стил/ 1741 година. Вече се свечерявало, когато корабът “Свети Петър”, с командир Витус Беринг, хвърлил котва край неизвестен до момента остров. По традиция островът получил името Свети Иля. Зад него се простирала обширна земя, на хоризонта се виждали покрити със сняг планински върхове.

Така било извършено едно велико географско откритие. Била достигната северозападната част на Америка. Въпреки това може би не те са първите руснаци, достигнали “Голямата страна”. Появяват се вече нови потвърждения на старинните слухове, че отвъд морето, 50, а може би 100 години преди експедицията на Беринг, на “Големия остров” живеели брадати хора, които носели дълги дрехи, кланяли се на икони и наричали руснаците братя. Една от хипотезите твърди, че е възможно това да са потомци на казаците, които плували с Дежньов и през 1648 се отделили някъде близо до Беринговия проток, след което били обявени за безследно изчезнали.

Завладяването на Аляска става благодарение на смелия търговски син Гришата Шелихов и Александър Андреевич Баранов. Шелихов попаднал за първи път в Охотск /изходния пункт за Аляска/ през 1774 година като обикновен служещ при богати сибирски търговци, а го напуснал като човек, известен в цялата Руска империя под името “Росийски Колумб”.

На Коудиак в залива Три светители, наречен така от самия Шелихов, той основал селище. Заселниците събирали скъпи кожи, търсели руди и корабостроителен материал, засаждали градини. Но главното е, че все пак “с добро и с търговия склонихме към дружба голям брой коняги /местни жители/ …”

Александър Андреевич Баранов – “руският Писаро”, както той сам се наричал понякога, е другата голяма фигура в завладяването на Аляска. Той отдал на Руска Америка целия си живот. Именно той осъществил плановете на Шелихов за най-далечните и най-важни заселвания, за които Гришата само мечтаел. Споменът за Баранов се е запазил в цяла Аляска. За него знае може би всеки жител на щата. И не само защото в тукашните ресторанти може да се поръча сладолед или коктейл “а ла Баранов”, а в много аляски градове и селища има Баранов стрийт, а защото годините, през които той е управлявал Руска Америка, тук често наричат “период на Баранов” и несъмнено са едни от най-ярките в нейната история.

През 1792 година Баранов пристига на остров Коудиак. Отблъсква нападенията на индианците, обикаля го с байдара, прави преглед на руските селища и основава нова столица – Павловската крепост /сега тя е град Коудиак/. През 1795 година извършва поход в Кенайския залив и на мястото на стария, опожарен от индианците форт, основава нов – Свети Николай; изследва Якутския залив; отправя се към остров Ситка и започва строителството на крепост – бъдещата нова столица на Руска Америка; отбранява я, ранен е в боя и започва да строи град Новоархангелск. Делата му са безбройни, въпреки изпитанията и през 1818 година си подава оставката “поради старост” и същата година тръгва за Русия, но на път за родината почива. “Руският Писаро” намира покой във водите на Зондския проток.

 

Автор и победител в конкурса на travel.bg: Радослав Райков, София