Вход за потребители и търговци

Пулсът на Индонезия

Ако съществува рай на Земята, то той би могъл да бъде наречен Индонезия. 17 608-те острова, съставящи архипелага, представляват необятно пространство, способно да задоволи вкуса на всеки пътешественик.

За една година в Индонезия преживях безброй много красиви истории и приключения. В мюсюлманските провинции нощният живот е мирен и тих. Друго е лицето на нощта сред християнизираните племена, а Ява и Бали – където туризмът е спомогнал за интернационализирането на ума и темперамента на местните жители – цари луда фиеста.

Джакарта, радваща се на 16 милиона мултикултурно население, небостъргачи, задръствания и всички предимства на съвременен урбанистичен център, предлага най-голямо разнообразие от възможности за приятно изкарване на една гореща тропическа нощ. В туристическия квартал всеки любител на удоволствията може да потанцува с хора от цял свят или да попее караоке (любим местен “специалитет”), да вечеря приятно – най-вече ориз и странни риби, или да се наслади на бъбривостта на всеки човек, когото среща по пътя си.

В Бали ритъмът на живот е доста по-лиричен, хората – по-благородни, а празниците – по-екстатични и живописни. Уникалната комбинация между индуистка и будистка традиция и местни култове се е превърнала в истинска атракция за почитателите на екзотиката. В най-популярните туристически дестинации като Кута и Семиняк има безброй клубове с разнообразна музика, привличащи публика предимно от Австралия, Холандия, Англия, Испания и Япония.

Суматра е дива и примитивна, но и пулсираща от уникални ритми и възможности. Там, най-вероятното място, където може да попадне страстно жадуващ забавления организъм, е някое култово местно празненство – сватба, шамански ритуал за освещаване на къща или лечение, представление “рандай” или традиционна музика, изпълнявана на живо на улицата.

За тази една година най-открояващото се мое нощно изживяване бе на един действително магически остров, Гили Траванган, намиращ се между по-големите си събратя Бали и Ломбок. Партито бе в малко спретнато клубче сред помпозни хотел и сламени колиби на белия коралов пясък и опалово нефритеното море (нощем блестящо от фосфора на водораслите). DJ-ят, новозеландски бродяга, реализиращ се в Австралия, пускаше нестандартна, миксирана с аборигентски ритми, музика, с елементи на dub, drumnbass, breakbeat, experimental. Гостите – туристи от цял свят и местни легендарни образи, се лутаха между телепатични и визуални проникновения, цветни видения, породени от местната флора и нормалното човешко желание за добре изкарана вечер под звуците на качествена музика.

Апропо, аз се забавлявах като светия, попаднал за малко на земята и осъзнал, че тук няма правила и животът е по-забавен с щипка непокорство.

 

Текст: Теодора Бакалова