Вход за потребители и търговци

Някъде на юг между небето и земята

Вярвате ли на късмета си?! Или че нещата в живота се случват случайно?! А може би, все още сте непораснали деца, които вярват във вълшебства  и поверия…

Да си призная, доскоро ако някой ми зададеше същите тези въпроси – едва ли щях да бъда сто процента сигурна в отговорите си. Случайни неща според мен няма! Късмет…

Е, понякога проработва. Но поверия да се сбъдват?! Идва ми в повече – уверявам ви!

Случи се така, че когато за последно бях в Солун, по препоръката на възрастна екскурзоводка хвърлих монета в Бяло море. Това било поверието и най-сигурната заявка за завръщане някога тук, отново под слънцето на Егея. Тогава, прилежно изпълнила сакралното действие дори и не подозирах колко скоро ще  се завърти колелото на моя късмет и ще се задвижи механизмът на невидимите сили, за да се случи всичко, което всъщност  трябва да се случи, за да се сбъдне едно поверие! Знам… знам, че вече недоумявате какво искам да кажа.

Отдавна се пренасях в мислите си на едно чудновато място и мечтаех час по-скоро да го посетя отново. Разбира се, докато си мечтаех за там – дори и не предполагах колко скоро ще  мога да се докосна до необичайната му атмосфера и духовен заряд. Изненадващо появила се възможност – съвсем в края на пролетта, ми предоставя шанс да посетя мечтаното от мен късче земя! Чудите се кое е мястото ли… Метеора – да, Метеора – там някъде из Тесалийската равнина на Гърция. А пътят до Метеора – то се знае от къде минава….Солун! Вече предусещах задоволство от изпълненото – сякаш с магическа пръчица  поверие – спомняте ли си – онова с хвърлената в Бяло море монета… Толкова си мечтаех да се завърна там!

И ето ме – отново с цялото семейство на път!

Ще ви призная. Всяка нова среща със Солун, за мен вече се превръща в едно преоткриване, в старателно подсъзнателно  вглеждане в детайлите, които правят този град така неповторим и неустоим с морския си чар и атмосферата тук. Оживлението, слънцето, палмите и морето – на една ръка разстояние, ароматът на гръцко кафе и вкусни сладкиши.

Всяка частица от този град ми носи такова настроение, което за дълго оставя спомен в душата ми  и ме кара мислено да се връщам отново и отново там някъде край Бяло море под топлите лъчи на егейското слънце.

И ако олун – познат и непознат, предизвиква у мен предишни чувства, то най-вълнуващата част от това пътуване настъпва, когато рано сутринта – на втория ден от екскурзията, потегляме към Метеора! Толкова мечтан, толкова желан…

Сега, след като вече съм била там, не знам дали е нужно да се опитвам да пиша за Метеора?! Безкрайно много е написаното за него! Но уви – информацията  всеки път  ми изглежда по-скоро като някаква статистика или енциклопедична справка…

А това място се нуждае от друго. Метеора заслужава да го почувстваш, да го усетиш, да го преживееш… Да ти се завърти главата, дори само при мисълта кой ли ще е бил първият отшелник , дръзнал да заживее там – на високите скали, далеч от хорската суета?!

Само думи не стигат да се предаде и претвори това изключително съчетание, това  божествено сливане между природа, вяра и човек. Внушителни скали, със зеленикаво-синкав оттенък, извисяващи се сякаш до небето, величави и гордо изправени, устремени към облаците – те са тук! Като мъдри свидетели на времето, на историята, на  природните катаклизми  посрещат всеки поглед, изпълнен с любопитство и възхищение.

Спонтанно, от устата на всеки, насочил  взор към величествените скални късове, се изтръгват  викове на възторг, удивление и почуда , възклицания от вълнение и радост. Или просто – мълчание! Да – мълчание… Защото пред силата на природата, всички – мълчаливо и едногласно, сме готови да се преклоним!

Но мисълта ми продължава да е неспокойна… Каква ще е тази сила, подкрепила човека в действията му да сътвори   високо  сред скалите, някъде между небето и земята, този впечатляващ манастирски комплекс?! А дали изобщо беше нужно да търся отговор, когато в главата ми се въртеше един-единствен такъв… Вярата! Да… Само със силна християнска вяра ще да се е случило тука всичко!

Очите гледат като омагьосани, мисълта замира… За миг забравям въпросите –кой, кога, защо, за да се слея и аз с това невероятно късче от земята, да се превърна в частица, не – в прашинка, може би от един феномен! Повярвайте ми, човек има какво да почувства тук!

Усещането за тихо смирение и мълчаливо преклонение пред уникалното сливане на силата на природата с вярата на човек в Бога, не ме напусна нито за миг, докато обикаляхме от манастир на манастир.

Не ме напуска и до днес! Щастлива със спомена  за всичко видяно и почувствано, често се връщам  назад – назад към това истински happy – пътуване! Туристическата програма беше толкова наситена, че току  под влияние на впечатленията от  един обект, много скоро се озовавахме вече  край друг. Пътьом, не пропускам  отново да хвърля монета в морето! И вие запомнихте поверието – нали?!

Знаехме, че ни предстоят още срещи с културата и историята на гръцката страна, още безброй преживявания, които днес спокойно поставяме в графа “незабравими”.

Очакваха ни скалният параклис на Св. Параскева в долината Темпи, селцето Литохоро – изходен пункт за изкачване на вр. Митикас в планината Олимп, Вергина с гробницата на Филип Македонски, малките живописни градчета в Северна Гърция Науса и Верия и изпълнени  със ситни  водни пръски емоции край прочутите водопади на Едеса.

Навсякъде имаше какво да се види, навсякъде имаше какво да се почувства!

Вече знам, че се случват такива неща! Сбъдване на поверия, неслучайна случайност или… просто късмет! Както искате, го наречете! Но за мен и семейството ми това беше едно истински щастливо пътуване и преживяване не просто из Тесалийската равнина, а пътуване във времето, миналото и историята – докосване до духовността и силата на вярата!

 

Автор и победител в конкурса на travel.bg: Николина Милкова, Русе