Вход за потребители и търговци

Накрай Европа

Шести ден от пътешествието ми из Средиземно море. Мислите ми се реят безбрежно, идват и си отиват като нетрайната следа от морска пяна, която се появява за миг зад кърмата на кораба.

Припомням си отново за прекрасните мигове в Барселона, за вълшебната глътка генуезко кафе, приготвено и поднесено с финес, на какъвто са способни само италианците, за лазурния бряг и пищната природа на Прованса.

Ето, че неусетно приближаваме “Скалата” – така наричат стръмния бряг в най-южната част на Европа – Гибралтар. Картината е внушителна. Сгушена в подножието на величествен скален масив, малката средиземноморска държава ни посреща с типичната британска сдържаност. Още със слизането на брега разбираме, че се намираме на британска територия – червени телефонни кабини, полицаи с характерни униформи и пр.

Обиколката ни започва с кратък разказ за живота и нравите в Гибралтар. Научаваме, че местните хора са верни поданици на Короната, които обаче преди всичко са горди да се наричат гибралтарци. Като част от Британската общност Гибралтар поддържа оживени връзки с Англия. След навършване на определена възраст децата продължават обучението си в британски колежи и университети. Всички потребителски стоки и промишлено оборудване се внасят (и то изцяло) от Великобритания. Местното управление провежда протекционистична икономическа и културна политика, за да запази идентичността на колонията и да избегне каквато и да е зависимост от съседна Испания. Практически няма престъпност и доколкото има някакви нарушения, те са най-вече във финансовата сфера – Гибралтар е офшорна зона.

Със стратегическото си разположение на входа на Средиземно море през годините колонията не веднъж е била обект на агресия от страна на чужди завоеватели. Днес за героичните битки напомнят километричните тунели, прокопани в твърдата скала, превърнала се в естествено укрепление на иначе беззащитния град. За нас туристите, особено вълнуваща е гледката, която се разкрива от скалата към африканския бряг. Любопитна подробност е наличието на прекрасен пясъчен плаж, а атракция за непосветените е миниатюрната летищна писта, която изпълнява и функциите на граница с Испания. Може да не ви се вярва, но за да излети или кацне самолет, се налага шосето, свързващо Гибралтар със съседния испански град, да се затвори и автомобилният трафик да бъде временно преустановен.

След тунелите обиколката продължава към мястото, което се явява най-южната точка на Европа. По пътя през парка срещаме очи в очи още една атракция – маймуните. Вероятно това са най-привилегированите обитатели на региона. Местните хора се грижат за тях, хранят ги, лекуват ги, дават им човешки имена, празнуват рождените им дни, а след смъртта им ги изпращат до вечния им дом.

Но да се върнем към най-южната точка. Мястото представлява малко плато на ръба на скалата. Отбелязано е със специален символ – пирамида. В близост има джамия – лек намек за близостта на мюсюлманска държава (Мароко). И дали на шега или не, но над входа на малък магазин виси табела с надпис „Last shop in Europe”. Мястото наистина е магично. Тук човек усеща с пълна сила смесването на културите и принадлежността си към голямото човешко семейство.

Контитранс М