Вход за потребители и търговци

Любовта е пролет, но цяла година

Настройте се празнично – днес ще ви водя на китайска селска сватба, която обаче започва от града...

„Ще се оженя след два месеца” – това слушахме от нашия приятел Лианг, откакто сме дошли в Пънлай преди година. Тогава младежът си купи къща на два етажа с двор и цяла година я стяга с помощта на приятели. Най-после новият му дом е готов и сватбата – насрочена от майките на бъдещите младоженци. Датата е 27 ноември.

Лианг е шофьор на такси и откакто се запознахме, напредна много с английския. Той е доволен, че това му носи повече доходи. Приятелката му Лиу, с която са заедно от седем години, е не само изящна красавица, но и момиче със светла и чиста душа, и веднага ни допадна. Двете със сестра си държат малък салон в центъра – сестра й е фризьорка, а Лиу – козметичка; и двете са сръчни и много търсени.

Три дни преди сватбата двамата влюбени ни донесоха голяма червена покана, изписана калиграфски с йероглифи. Разпитах познати какво се очаква от нас – обичаят изисква да се подари на младото семейство определена сума пари, поставени в празничен червен плик. В такива пликове се дават пари и за Нова година, и по други тържествени поводи.

В събота сутринта пристигна с кола един приятел на Лианг да ни вземе. Не видяхме подписването на брачните документи, тъй като то става в делничен ден в общината без специална церемония. В миналото брачно свидетелство не се е издавало. Сватбената гощавка е била достатъчна да удостовери брака. Веселбата се оставя за почивните дни в дома на родителите на младоженеца – в нашия случай в село Чъ Ли Джанг Джиа, в полите на планината Айшан. Сватбеният обичай има известни различия в отделните провинции, аз ще ви разкажа за традиционната китайска сватба в провинция Шандун.

И така, още сме в Пънлай, в дома на Лианг. В хола сме само жени и деца. Това разделение между мъжете и жените продължава до края на сватбата. В една малка спалня на първия етаж е изложен пред погледите на гостите чеизът (спални завивки), донесен предварително от майката на булката. Докато разглеждаме сватбените снимки по стените, направени още през май, по даден знак приятелките на Лиу хукват към външната порта. Затискат я с ръце и се започват шумни преговори с младоженците и с приятелите на Лианг. Емоционалният разговор завършва с червен плик с пари, подаден през процепа на вратата. Първото препятствие е преодоляно – всички влизат в двора. Но ето ти нова драма – сега пък вратата на къщата е залостена и се започва ново тропане и викове. За втори път се вади вездесъщият червен плик и той отваря втората врата. Ще има и трета – в селото, но ние се надяваме Лианг да се е запасил с достатъчно червени пликове...

След символичното влизане в бъдещото семейно гнездо, потегляме към морската алея за снимки. Необичайно студено е, край морето брули пронизващ леден вятър. Лиу е в ефирна дълга бяла рокля по западен образец, която по-късно по време на обяда ще замени с традиционната китайска червена булчинска рокля. Лианг е в тъмен костюм, с бледорозова вратовръзка върху бялата риза. Млади, красиви, влюбени и щастливи – пожелаваме им така да си останат цял живот!

Студ – не студ, младоженците седнаха по турски на тревата най-непринудено с все сватбена премяна и заиграха една древна китайска игра с ръце, датираща още от времето на династията Хан – едновременно си показват един на друг разтворена длан, юмрук или два пръста. На запад е известна с името „камък, ножици, хартия”. На победителя му се изпълнява желание – и то беше едно – целувка! Иначе, до края на сватбата – никакво „горчиво!”, никакви целувки пред хората, никаква външна проява на близост – не са приети в тяхната култура.

Фотографът ни води на различни живописни места край плажа и в парка. Аз следвах неотлъчно младоженците и направих купища снимки. Накрая притичваме към колите, подгонени от бурния вятър.

Пътуваме до Чъ Ли Джанг Джиа около час. От двете ни страни са се ширнали ябълкови градини – гордостта на този край. Навлизаме в селото и сватбената кавалкада спира пред висока алена надувна арка със строени до нея празнични оръдия, украсени с панделки. Оръдейните залпове известяват, че тук сватба ще има – не остана ни човек, ни птица в селото да не са разбрали. Когато оръдията замлъкнаха, неочаквано за мен от червената кола изскочи булката, стрелна се бързо под арката и хукна сама по улицата нагоре. Почти като Пепеляшка на бала и пак е свързано с обувки – после разбрах, че се страхувала приятелите на Лианг да не я настигнат и да й вземат червените булчински обувки. Никой не можа да я настигне, колкото и да тичаха – спортна дама излезе. Пристигна си с обувките до родния дом на Лианг.

Сватбарите се проточихме в дълга редица след нея (150 души бяха поканените, и то само от страната на младоженеца. На следващия ден се прави друга почерпка в родното село на булката само за нейни роднини и приятели). Но не предвидихме, че ще ни спрат червените ленти пимпао, постлани по улицата до дома. Пимпао са фойерверки, които изпускат гъст дим, свистят и гърмят страховито. Така по задимената улица стигнахме най-после до втора червена арка като дъга, след която дълга червена пътека ни отведе до дома, където е израсъл Лианг. Минахме развълнувани по червения килим като на кинофестивал, но уви – отново залостена порта. Украсена с ленти с благопожелания и с червени фенери, но – не пускат да се влиза. Вече знаем и очакваме сцената с тропането и преговорите, докато накрая червеният плик слага край на драмата. Залостените врати са символ на трудностите, които трябва да преодолява занапред младото семейство.

Влизаме в двора, а там под един навес врат два казана със сватбения обяд. Булката притича в къщата и седна върху едно голямо и високо легло до прозореца (по-късно разбрах, че това е легло-печка като в руските приказки). Пред нея на ниска масичка беше поставена храна за почерпка със символично значение – жените си вземаха и наричаха хубави пожелания за младата невеста. Кръглите бисквити са символ на юана – както монетата не може да бъде счупена на две, така и те да не се разделят и бракът им да се запази завинаги. Бонбоните предвещават сладък живот, а семките – скоро да се сдобият с наследник.

Мъжете в това време се редяха с делови вид пред една маса, където един човек записваше имената им на червена хартия и колко пари са подарили на младото семейство. Дадохме и ние своя червен плик. Списъкът и парите се предават на младоженците след сватбата.

Един младеж ни се представи като братовчед на Лианг и ни отведе в неговия дом на гощавка. Гостите бяхме разпределени в няколко роднински къщи, тъй като не можем да се поберем в една. Мъжете и жените са разделени на различни маси, но аз останах на мъжката, тъй като само там имаше човек с английски, а не исках да пропусна възможността да науча нещо повече за ритуала. Надявам се да са ми простили тази волност. Впрочем, ние бяхме техните специални гости и вниманието към нас беше подчертано – само нашите чаши за чай имаха капачета, за да не изстива бързо чаят, главата на шарана сочеше към нас, чакаха първи да си вземем от всяка гозба...

Около голямо стенно огледало бяха залепени ленти с цитати от Мао.

Братовчедът Шинг Ионг обясни, че повече от двадесет вида блюда са приготвени за празника, предния ден са заклали прасето и всичко е прясно. Освен свинско, имаше пиле, риба и всякакви морски дарове и друга храна, непозната за мен. Чиниите идваха с голяма бързина, масата се отрупа и, разбира се, повечето храна остана – но такъв е обичаят. Атракция бяхме и ние за тях – помолиха да ни снимат как сръчно си служим с вилица (отнякъде намериха две вилици за нас, но не бяха виждали наживо някой да ги ползва)... За мен пък остана загадка как Шинг с две пръчици разряза печеното пиле на парчета. Зеленият чай се лееше изобилно, друго не се пиеше. Жените нито пушеха, нито пиеха алкохол. Тихи разговори и обилна храна. Никаква музика, няма и танци!

Ако става дума за фолклорен фестивал, Китай се представя с много феерични изпълнения, но подозирам, че са само сценични – измислени от хореографи за сцената. В ежедневния си живот китаецът не танцува, дори и на сватба.

Към края на обяда минаха младоженците да вдигнат наздравица с всеки гост. Лиу беше вече в червената си рокля. Лианг лично напълни чашите, напитката пак беше чай. Благословии, шеги, смях...

След около два часа сватбарите, сити и доволни, си тръгнаха всички едновременно.

Със сърца, препълнени от щастието на нашите приятели, потегляме и ние със съпруга ми.

Епилог

Това е в китайския север. За допълване на представата, ви показвам сватбени снимки и от китайския юг, правени от моята приятелка Уан Уей по време на едно нейно пътуване до село Шитанг, близо до Шанхай, както и от Чиндао (този град пък е на север от Пънлай).

Автор и победител в конкурса на Travel.bg: Наталия Бояджиева, Варна