Вход за потребители и търговци

Фея в бутилка

Въпреки че „червеният печат\" е оставил топли следи върху украинската душа, водката и сельодката винаги са били главните вълшебни герои на нощен Киев.

Църкви, подлези, панел – това са трите думи, с които най-лесно описвам този Киев, който видях за един месец през пролетта на специализацията си в Украйна. Град на историческите отпечатъци, Киев се е превърнал и в град на контрастите – едновременно носи в себе си старото културно наследство и прехода от социалистическа естетика към модерното. В борбата за собственото си лице, днес киевчани са превърнали града си в странен мегаполис. Националността им е размита – в Източна Украйна (където е Киев) се говори на руски и заедно с близкото минало това оказва силно влияние върху цялата им култура. Непрекъснато се опитват да избягат от руското, но някак си не винаги успяват.

Архитектурата също попада в тази графа. Контрастът е направо потресаващ – отделните квартали носят толкова различен исторически и културен облик, че понякога забравяш, че се намираш в един и същи град. Подобен контраст виждаш и в съседни сгради. Така разглеждайки Киево-Печорската Лавра, разбрах, че съвсем до него строго се извисява сивата сграда на градския затвор...

Всичко това са топли следи от „червения печат”, който е сложил отпечатък и върху нощния живот на тримилионен Киев.

Контрастът е навсякъде. Нощният живот уж влиза в рамките на средностатистическия голям град – ресторантите, клубовете, казината, концертните зали. кината и дискотеките са пълни, но само с богати хора. Входът на хубав местен клуб /$20-50/ е приблизително половината от минималната работна заплата. Поради това обикновените киевчани са оформили другото лице на нощния живот на Киев. То излиза извън статистиката и може трудно да бъде открито (дори и от чуждестранен студент, живял известно време там). Всичко се случва в дълбокия undergound, където преживяванията ми преминаваха като на сън. И това далеч не е метафора.

Подлез е ключовата дума. В Киев подлезите не са само част от крайно необходимото пътуване с метро, но и място за срещи, за които най-характерното е бързото пиене на алкохол (евтина бира и водка можеш да си купиш отвсякъде). Скоростта, с която се развиват „мероприятията”, е невъобразима (поне за нашите български представи)!

Легендите за бързи водки на екс всъщност се оказаха ежедневие. Докато ти си блаженстваш над 100-грамката и сельодката, киевчанинът вече е обърнал четири и е готов да се забавлява по пътя към дома... Но „приказният свят” съвсем не се ограничава само до изобилие от качествена водка (Nemiroff) на приказно ниски цени. Студентските общежития се заключват с голямо желязно резе точно в 24 часа и отварят врати в 6 часа. Контролът е строг и няма да те пуснат, ако закъснееш. Затова всяка вечер се чувствах като Пепеляшка – напускам бала преди полунощ, в свитата на „кочияши” с китари, а добрата фея се е скрила в бутилка под якето... Църкви, подлези, панел – декор в една вълшебна приказка без край.

Текст: Анелия Бойчева