Вход за потребители и търговци

Един ден във Венеция

За мен посещението в този приказен град, е сбъдната мечта. Видях го през есента, макар че за това място сезонът едва ли е от значение.Венеция е екзотика, макар и европейска, а видяното е незабравимо.

Стигнахме до перлата на Адриатика по море от пристанището на Пунта Сабиони, с малко корабче, порещо адриатическите вълни. Препятствия нямаше – само морските пътни знаци указваха скоростта и посоката на движение.

Първа спирка преди града феномен е остров Мурано – известен с фабриките си за стъкло. Тук видяхме как ръчно се изработва прочуто венецианско стъкло, прославило града от Средновековието до наши дни. Процесът на направата му може да бъде наблюдаван наживо, а музейна сбирка съхранява уникални експонати– от най-дребните колиета, разноцветни слончета, коне, лампиони, полилеи. Островът е приютил тези работилници след 1921 г. поради опасността от пожари в града.

Съседен остров е Бурано – известен с производството на изкусни дантели.

А на пристана отново ни чака корабчето за „ града на лагуната”. Докато пътуваме, си припомням накратко какво знам за мястото на Венеция на Адриатическия бряг. Разположен е в плитка солена лагуна, между устията на реките По и Пиаве. Има около 120 острова, 150 канала – улици на града и 400 моста над тях.

Стъпвайки на венецианска земя, усещаме веднага, че мястото е сред най-посещаваните в Европа, а може би и в света.И така, уверяват ни, е през цялата година.

Наричат Венеция – приказка, авантюра, „ невестата на морето”, град на мечтите. Всички определения са свързани с няколко забележителности– символи на града.

Сред тях е една от визитните картички на града – Дворецът на дожите. Той е съчетавал години наред представителни функции и изящество. В него е Голямата зала с картината на Веронезе „Апотеоз”, символ на града и неговото могъщество. Но това е и мястото, където Венеция обявява самоликвидацията си в 1797 г., свързан със затвор от 16в. С инкрустирани решетки, давали възможност на обречените да видят светлина и да въздишат по свободата, оттам и „Мостът на въздишките” над близко минаващия канал.

От двореца се движим към сърцето на Венеция – площад Сан Марко. Имайки предвид това място, Наполеон е казал, че Венеция е „най-блестящата гостна на Европа”.Този площад векове наред е бил политически център на Венецианската република – могъща и независима.

Базиликата Сан Марко, от молитвено място на дожите, се е превърнала в общодостъпна и с дълга върволица желаещи да я посетят. Тук са мощите на Сан Марко, уникален е и златният олтар, граден 500 години. Представлява величествено творение на ювелирното изкуство /с размери 3,4м и 1,4м/, изобразява живота на Христос, Дева Мария и Сан Марко. Украсен е със стотици перли, скъпоценни камъни и злато. А от терасата на катедралата се вижда пищната украса на храма – четирите златни коня с история, сменяща притежанието им от Цезар до Наполеон. Оттам се вижда целият град – каналите, островите, морето.

Колоните с Крилатия лъв и Свети Теодор са също символи на Венеция и нейното минало. Заобикаляйки ги, стигаме до Канале Гранде и Моста Риалто. Гондолиери ни подканват за водна разходка, търговци ни подканват да си купим традиционни сувенири – маски, предмети от венецианско стъкло. Ние все още не знаем, че сме попаднали в града по време на едно от най-значимите му събития. И ако февруари е времето на Карнавала, то в началото на септември се провежда традиционната регата с гондоли. Те са пищно украсени, екипажите са с разноцветни униформи, извадени сякаш от средновековни скринове. Кипи надпревара, състезанието е в разгара си, зрителите са по цялото крайбрежие и близките мостове. Няма как да се отпътува от Венеция преди да свършат гонките.

Но каква по-добра възможност от това да се усети духа на този приказен град на водата, гондолите, романтиката и мечтите.

В този град историята се е сляла със съвремието, даваща възможност на хиляди туристи да я докоснат. Този град те омагьосва и те кара да се върнеш отново.

Автор и победител в конкурса на Travel.bg: Лиляна Николова, Силистра