Вход за потребители и търговци

Dolce aperitivo

Dolce Vita – топла привечер, стари площади с малко поизвехтели, но живописни фасади, непременно фонтан в центъра с пищна барокова орнаментика и малки ресторантчета и кафенета. Спокойно преливане на различни вкусове и удоволствия, в което всеки турист, посетил Италия, може да се потопи без предварителен план и каквото и да е усилие.

Една нощ в Рим започва вълнуващо и непредвидимо, преминава през вкусна вечеря, шумен бар, разходка по изпълнените с глъчка до среднощ улици и завършва в ранните часове с фунийка фантастичен сладолед. Онова неподражаемо „джелато“, което, колкото и да твърдят, че могат да направят и във Виена, повярвайте, не е същото. Италия на удоволствията – това е първото нещо, което ми минава през ума, когато разглеждам снимките от Рим.

Кой знае защо, когато миналото лято тръгвах към Милано, ми се струваше, че ще срещна една друга Италия. Северна, практична, работохолична. Италия, която повече прилича на Германия и за която сладостите на живота са в точно дозирано количество. Още повече, че Милано, като столица на високо-технологична и индустриална Италия, на пръв поглед може да привлече туристите само със зашеметяващата пищност на своята прословута Миланска катедрала. Как съм могла дори за миг да се усъмня в прословутия вкус към живота, който всеки италианец сякаш генетично носи в себе си! И тук духът на Италия е навсякъде. Той сякаш идва от времето на Римската империя, когато „гражданите на света“ са издигнали традициите на обществения живот до особени висоти.

Няма как да подмина една от най-забележителните традиции, характерни за Северна Италия. Привечер, в часовете след седем, настъпва време за вечерното питие „аперитиво”. То може да е всякакво – от моден коктейл със сламка, нашумял от някой американски сериал, до традиционното, което забърква всеки местен барман. Шприц – в състав 40% Prosecco (бяло шампанизирано вино), газирана вода 30% и останалите 30% са някакъв ликьор по фантазия, а може и джин или Кампари. Елегантен завършек на работния ден, това питие не е само за отпускане след работа, а е своебразен повод за празнуване. В тези часове забързаният и шумен Милано се спира или по-скоро започва да се стича плавно към улиците с подредени барове, в които вече са се обособили шумни приятелски компании.

Изборът на бар също е плод на личен вкус. Милано е столицата на модата и дизайна и несъмнено баровете в най-голяма степен отразяват това. Всеки един от тях изненадва с ексцентричния си вид, със странните форми и предмети, от които е изграден интериорът. Зашеметяващите решения могат да се видят както в тоалетните, така и в чашите с космически форми. Този дизайн е съчетан с елегантните прояви на местната младеж, която небрежно седи около масите на улицата и ведро чурулика с питие в ръка.

Веднъж избрала къде да се залепя (някак интуитивно според стила на бара и компанията пред него), ме посреща нова изненада. Тя също е част от местното разбиране за Dolce Vita. Персоналът на бара започва да подрежда големи маси, напомнящи ми за коледен кетъринг. И отново всеки бар – по своему. Малки парчета пица, сандвичи с аншоа, чаши с морковчета и чушки, маслинки и разбира се купи с всякаква паста - фузили, талиатели и други, полети с разнообразни пикантни сосове. Всичко това се прави, за да не иде питието на голо, както се казва. Нещо като комплимент от заведението, благодарност за добрия избор на бар.

Вкусните хапки и хубавата музика бързо сплотяват шумните компании в залязващия топъл ден. Какво по-хубаво за изтормозения от обиколки на града турист. Най-сетне мога да отдъхна. Общуването не е никакъв проблем – не че всички италианци знаят английски, но за тези хора езикът не е бог знае каква преграда за доброто настроение. След такъв старт на вечерта, купонът може да е навсякъде!

Текст и снимки: Весела Ножарова