Вход за потребители и търговци

До Букурещ – за ден... като европейци!

Когато още в края на 2006 година усилено се коментираше по вестници и телевизии влизането на България в Европейския съюз, стигна се дотам, че чак децата взеха да изпадат в недоумение и да се питат: Що е то ЕС?! и Що е то да си член на ЕС?! После... ха, върви, че им обяснявай! Кой знае дали и на възрастните им беше ясен отговорът на този въпрос... Ама виж – децата не бива да се лъжат и винаги е редно да им се дава смислен отговор!

2006 г. си измина, дойде 2007 с още по-гръмките обяснения как Европейският съюз ни приел в голямото си семейство, но за децата беше все така чудновато и любопитно какво ли означава цялата тази истерия по този ЕС?!

Един ден, някъде в разгара на лятото, решаваме най-после, че е време да задоволим детското любопитство и да дадем практически отговор на детската питанка относно членството ни в съюза. Естествено, обяснението ни за ползата и привилегията да се наричаш европеец, беше напълно елементарно, като за деца... А иначе, си беше просто един повод за пътуване, повод да прекараме съботния ден заедно, повод за нови преживявания и впечатления...

След едномесечно изчакване за изготвяне на детските паспорти, си бяхме наумили да разходим хлапетата до Букурещ.

Е, някои може да се учудят: Букурещ, Румъния... Какво толкова!? Но за децата, все пак, това щеше да бъде първото преминаване през граничен пункт, първата паспортна проверка, първа среща с митнически служител. А Румъния, освен че беше страната, която заедно с нашата успешно бе приета за член на Европейския съюз в началото на 2007, ни беше и на една ръка разстояние!

За нас – като жители на град Русе, разстоянието до румънската столица – един от най-големите градове в Централна и Източна Европа, е направо незначително, като се има предвид, че София ни е на цели 300 км. Само някакви си 60 км разделят Русе, Дунав мост и Букурещ.

Преминаваме границата след рутинна проверка за много кратко време... като истински европейци, може би?! Няма опашки, няма ги дългите колони от ТИР-ове,за които сме чували, няма суматоха.

След панорамна обиколка на Гюргево - градът, разположен на румънския бряг на р. Дунав срещу Русе, се отправяме към Букурещ. Пътят е хубав, а след около час пристигаме и се насочваме направо към централната част на румънската столица, където според туристическата програма предстои да посетим Двореца на Чаушеску, Музея на селото и Природо-научния музей.

Дворецът на румънския диктатор Чаушеску, или както днес го наричат Дома на народа, ни впечатлява с мегаломанския си вид и внушителни размери. Казват, че по площта, която заема, се намира на второ място в света след сградата на Пентагона в САЩ. Огромните зали, разнообразните стилове, богатата декорация със сигурност карат всеки посетител да цъка от изумление.

Възрастните обаче остават със смесени чувства от видяното. Вероятно заради спомена за годините до 1989г., които децата няма как да помнят по обясними причини. Просто не са били родени.

Обективите на фотоапаратите трудно обхващат и поглъщат огромната сграда, която наистина си заслужава да бъде наречена “дворец”.

Многобройни красиви шадравани, градинки за отдих, многото зеленина допълват пейзажа в централната част на Букурещ, не случайно спечелил си прозвището Малкия Париж. Прилика с френската столица откриваме и в построената след края на Първата световна война Триумфална арка, досущ като парижката.

После се отправяме към Музея на селото, който е под открито небе, представящ начина на живот и бита на румънците от различните райони на страната: Трансилвания, Молдова, Банат и другите области. Неволно откриваме прилика с нашенския музей на открито – Етъра, край Габрово.

Селските къщи с варосани бели стени, миндери, застлани с вълнени кувертюри и черги, силно ни напомнят за бита на селянина по нашите земи. Така откриваме известна прилика между обичаите и бита на двата съседски народа.

На уличното платно обаче е различно! Въпреки, че карат като бесни и сякаш без правила, румънските шофьори са изключително толерантни към пешеходеца. Какво да се прави: закони! А санкциите за шофьорите нарушители са драстични. Затова, щом видят човек на пешеходната пътека, мигом спират! Нещо, което у нас не се забелязва и все още е рядкост.

Най-интересната част от пътуването - за децата, настъпва, когато идва ред на Природо-научния музей. И у нас сме разглеждали подобни, но никога не е излишно човек да види повече. Огромни скелети на праисторически животни, макет на динозавър, препарирани гигантски костенурки и всякакви обитатели на водния свят, змии и какво ли още не, може да се види тук. С две думи: Заслужава си!

До тук туристическата програма е изчерпана, макар че в милионен и многолик Букурещ има още какво да се види. И това ще стане, но някой друг път. Обещаваме си го, сами на себе си!

Уморени, но изпълнени с нови впечатления и настроение, поемаме обратно към България.

На границата - пак обичайната проверка на документи, бърза и кратка. Без никакви проблеми и произшествия се завръщаме на родна земя. Отвъд голямата река остана всичко видяно, но то само ни зареди с мечти и желание за нови пътешествия.

С това първо излизане на децата зад пределите на България, се опитахме простичко някак, да им покажем нагледно що е то да си член на ЕС. Елементарно, но като за подрастващи – става!

Оттук нататък не ни остана нищо друго освен да си пожелаем безброй задгранични пътувания...

Автор и победител в конкурса на  travel.bg: сем. Милкови, Русе