Вход за потребители и търговци

Денонощен валс по улиците на Виена

Най-очарователното нещо, с което ще се сблъскаш във Виена, е смесица между модерното и традиционното. Тъй като Travelbynightне се интересува много от традиционното, ние ще пристъпим направо към модерното или по-добре казано – към практичното. А ако се интересуваш само от катедрали и музеи, по-добре не си губи времето да четеш по-долу.

 

Факт е, че времето започва да става все по-лошо, спомените ти от лятото вече избледняват, а и на всичкото отгоре скучно ти е не само на теб, но и на почти всичките ти приятели. Освен ако не си млад и влюбен, нямаш рожден ден или пък не печелиш по 3000 лева за 18 работни дни, то едва ли има много неща, които да те зарадват през този месец. И тъй като положението вкъщи не е никак розово, ти решаваш да попътуваш! Но ако нямаш време или възможност, довери се на Аси и с този пътепис той ще те повдигне на крилете на мечтите, ще те засили леко над тихия бял Дунав и ще те приземи нежно като перце в столицата на Австро-Унгарската империя – Виена.

Това, че Виена е една от най-привлекателните еврейски столици, е неоспорим факт. Дори самата разходка из града е като посещение на архитектурен музей. Щом вече си попаднал във Виена, важно е да знаеш, че градът е организиран по много интересен начин. Но по въпроса - имах предвид, че Виена е разделена на зони, които се обозначават с номера. Така че, ако си в зоните между 1 и 7, значи си в центъра. Озовеш ли се обаче в нещо като зона 23, викай такси, защото си попаднал дълбоко във виенското гето и всеки момент можеш да се натъкнеш на някой закора­вял престъпник (както във Виена наричат крадците на колела). С две думи, навъртай се в зоните между 1 и 7.

По главните улици на Виена, общото между които е, че всички имат в името си “strasse”, можеш да зяпаш магазините, да влезеш в някоя книжарница или просто да слаломираш между забързаните насам-натам виенчани. Естествено, щом си там, би трябвало да се отбиеш в някое типично Виенско кафене. Такива има много в зоните между 1 и 7 (за 23 не знам, не съм ходил там). Ще познаеш и традиционни кафенета по износения им вид. Повечето от тях са строени в началото на века и поне на мен ми се струва, че за последен път са видели ремонт през 60-те. Ако имаше подобно в центъра на София, отдавна някой бизнесмен да го е купил и да го е напълнил с меки канапета с леопардов десен (стил Roberto Cavali) и да е боядисвал всичко в розово. А, да, забравих и за окачените тавани!

Но във Виена се държи на традицията и това съвсем не е лошо. Въпросната улица бъка от магазини и ако искаш да си купиш някоя дрешка за хубост или за спомен, все ще си намериш нещо, дори и шопинг бюджетът ти да е 7 евро. Вариантите ти за хранене се простират от шницел по виенски с месо от дива патица със задушен картоф, сос от аспержи и карамелизирана ябълка до студен сандвич от Билла. Така че гладен няма да останеш. Що се отнася до пиенето, нещата не са толкова прости. За добро или за лошо алкохолът си е доста скъп. Приготви си най-малко 4-5 евро за малка бира в бар и пак толкова за 25 грама концентрат. Ако си решил да се отдадеш на алкохола в някой парк, важно е да знаеш, че трябва шишето ти да е увито в плътна хартия или плик. Иначе те грози опасност от арест и като нищо ще прекараш цяла нощ в една килия, претъпкана с крадци на колела.

Когато опре до нощен живот, вариантите са много. Поради огромния брой бежанци от Африка, във Виена често се спретват рага, дръм енд бейс и хип-хоп партита. За да намериш някое от тях, просто се оглеждай за плакати по улиците. Аз лично бях на едно такова парти и въпреки че беше много яко, а и бях с приятели, които вече са станали почти местни, по едно време почнах да се притеснявам, защото мъжете надвишават жените с 8:1, а и всички са доста огромни. Друг вариант, който бих ти препоръчал с ръка на сърцето, е клуб Flex – как да стигнеш до там не помня, ама е някъде в зоните между 1 и 7. Клубът има две зали с различна музика. В едната можеш да седиш и да пиеш, а в другата да танцуваш и да пиеш. Интериорният дизайн на мястото е завъртян в пост-индустриален стил, което едва ли ти говори много. За да ти стане по ясно – в тоалетната се оглеждаш не в огледало, а в Nintendo Gameboy свързано с камера.

И последно да те предупредя, че ако отидеш до Flex и там се наковеш по балкански, трябва да внимаваш като се качваш в някое такси! Но не защото такситата са скъпи (във Виена разстоянията са малки), а защото в повечето, поне тези, в които аз се возих, има GPS с огромни LCD дисплеи, от които някой говори със странен глас и казва на шофьора накъде да забива. Ако си в състоянието, в което обикновено се излиза от клуб, е много вероятно да помислиш, че са извънземни и вземеш, че скочиш в движение! Това беше от мен за тази седмица. Надявам се да ти е било приятно във Виена, защото на мен определено ми беше.

Текст: Аси Иванов