Вход за потребители и търговци

Да уловиш окото на гръцкия залез

За да приемеш в сърцето си Гърция, непременно трябва да присъстваш на един любим за гърците ритуал –да проследиш спускащото се над стрехите на къщите огненочервено око на залеза, да притвориш очи и да отпиеш от узото си след един изнурителен ден. Хубав обичай – да релаксираш, наблюдавайки гаснещия ден, да съзерцаваш последните отблясъци светлина.

Пристигайки в Александруполис в ранната част на деня, столовете около фара все още са обърнати в посока запад, а чистачите тепърва започват да се суетят около тях.

През лятото  има сериозен наплив от туристи, тъй като цените са приемливи, а плажът –на 1 км от града, е много хубав. Една характерна особеност за строителството тук е, че къщите са опасани с тераси от всички страни. Занемарени сгради никъде не се виждат. Дворовете са приятно озеленени, а фасадите на къщите са с нежни пастелни тонове.

Освен че обичат да наблюдават залеза, друга характерна особеност на гърците е, че са много спокоен народ. Тук никой не изпада в истерия, че са запушили колата му и не надува клаксона, демонстрирайки натрупаната си негативна енергия. Кротко ще повика собственика на изпречилия се автомобил и без много бързане, ще ви бъде освободен пътя.

Още една тяхна особеносте, чете са дълбоко религиозни. В която и църква да влезеш, ще забележиш, че няма специален човек, който да продава свещи. Всеки пуска съответната монета и си взема за колкото е платил. Гърците са богобоязливи и респективно честни пред съвестта си. Минавайки край някой храм, колкото и да са забързани, отдалече се кръстят.

Бяхме решили да посетим Керамоти, Тасос и Кавала, затова не се задържахме много в Александруполис – време, колкото за едно кафе.

Продължаваме по пътя си към Комотини. Може да обърнете особено внимание на това неголямо градче, свързано с нашата история. Тук се срещат много българи, които работят в южната ни съседка. Старото име на Комотини е Гюмюрджина. Градът се е намирал в границите на България, но ,,благодарение’’ на слабите ни политици, днес не е на наша територия. Населението е 50% гърци и 50% турци. Наброява 43 000. Градът е разположен в подножието на Родопите, в област Тракия. Автентична е старата чаршия с тесните улички и сградите са с едновремешна архитектура.

Тъй като бяхме грабнали фотоапаратите, много време отделихме за снимки. Пристигнахме в Керамоти късно следобед и отседнахме в хотел ,,Афродита”, в близост до плажа, до една прохладна борова гора. Апартаментчетата бяха прилични, оборудвани с всичко необходимо за семейна почивка, само че, нали си дошъл да релаксираш, няма да се отдадеш на готвене. Затова посудата ни се сториха напълно излишни, освен кафемашината, която веднага намери своето приложение.

Малкото рибарско селище с всеки изминал ден се разраства, но за разлика от нашето крайбрежие, никъде не видяхме застроени плажове. Напротив. Плажната ивица си беше непокътната. На пристанището непрекъснато ставаше обмен на пътници – до Тасос и обратно.

Историята на селището започва от времето на траките. Според разказите на Аристотел по онова време делтата на река Места е била дива джунгла, обитавана от лъвове. През 1923 г., 60 семейства на бежанци от Източна Тракия след много трудности достигат до нейното крайбрежие. С течение на годините преселници от други райони и близките села са дали повече живот на това красиво място. През 1928-30 година, Керамоти заедно с близките села Хедевто и Монастираки, са изградили една общност, която по-късно през 1998 година, заедно със селищата Пигес, Агиязма и Нея Кария са формирали общината в днешния й вид. Има уютни малки хотелчета, които дават стаи на приемливи цени. В таверните предлагат изгодни пакети за вечеря. Все пак, ако си падате по нощния живот, това не е вашето място. В една таверна на кея ни предложиха вечеря за 8 евро (собственичката беше българка), включваше добре познатата ни шопска салата, узо, минерална вода, бира и морски дарове. Ако не си падаш по морските деликатеси, ти предлагат една много вкусна риба, наричаха я бакалавър. Заведението се напълни само с българи и в наша чест зазвуча българска музика. Други развлечения, освен да се поразходиш по кея и да се отбиеш в таверна, просто няма.

В Керамоти също се строи много и дори има агенция за недвижими имоти, представлявана от българка. Предпочиташ ли спокойствието, можеш да си купиш парцел или вече построена къща.

Ако пътувате из Гърция през пролетта или лятото, запасете се с препарати срещу комари, тъй като тук екологичните организации защитават въпросните животинки и никой не пръска, за да ги премахне. Като се прибрахме в България, подозирахме, че заедно с нас в автобуса през границата са преминали доста гръцки комари.

За да предприемеш разходка до о-в Тасос ще са ти необходими 2 евро за ферибота, но ако си решил да се възползваш от превозното си средство, за да не стоиш само в Лимена, ще ти трябват повече от 20 евро.

Чайките ще ви следват навсякъде, защото са свикнали да им подхвърлят бисквити, солети, хляб.

Минахме покрай безлюден остров с формата на мандолина. Пристигнахме в Лимена, обявена за столица на о-в Тасос. Много българи работят в магазини и заведения.  Крайбрежните ресторантчета са с подчертано български персонал и предлагат съвсем сносни оферти – 5 евро за порция риба, кафе и сладкиш. Само че ако поръчаш нещо, извън съответния пакет, цената ти изглежда космическа. Общо взето цените си ги биваше.

Ако разполагате с повече време, може да разгледате историческия музей. В него могат да се видят предмети от VII век преди Христа до началото на миналия век. Близо до пристанището се намират останките от агората, древния пазар, който е бил основно място за социални контакти през Античността.

Тасос се споменава за първи път в исторически източници през 1600-1500 година преди Христа, когато е населен от финикийците. През тези години се ражда и един от митовете за името на острова. Според него бог Зевс отвлякъл дъщерята на финикийския цар Агенор - Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света.  Спрял на острова да си почине, но привлечен от красотата му, така и не си тръгнал от него.

Според друг мит Тасос е Островът на сирените. Закътаните плажове били идеално място за срамежливите красиви жени с опашки на риба и прекрасни гласове, които омагьосвали всеки, чул техните песни. Пак според легендите, сирените, които опитали да отклонят Одисей от неговия път, са живели именно на Тасос.

Има страшно много митове, безспорна истина е, че най-дълго тук са се разпореждали траките. Те започнали да разработват рудните находища на Тасос и да добиват изключително качествения бял мрамор, злато и дървесина. Приблизително през VII век пр. н.е. островът е колонизиран от водените от Телесикъл и сина му Архилоксос заселници от о-в Парос, а през 196 г. пр. Хр. той става част от Римската империя. През III век от новата ера Тасос преминава към Византия, а от 1455 г. до началото на ХХ век се владее от турците. От 19 октомври 1912 досега Тасос е гръцки, а в началото на Втората световна война закратко и български.

По магазинчетата ще ви предложат най-различни видове сладка – от зрели домати, зелени орехи и други.

Тъй като бяхме с превозно средство, решихме да разгледаме острова. Тасос има подчертано планински релеф и редом с маслиновите гори, се редуваха и иглолистни. От дясно разглеждахме прекрасните заливи, а от ляво – се натъквахме на новопостроени къщи. Пчелни кошери почти навсякъде се забелязваха по хълмовете. Говори се, че освен добив на зехтин и мед,  на Тасос има и златни залежи. Мраморът е другата забележителност на Тасос, изнася се в цял свят. Имахме възможност да видим колко камиона, натоварени с мраморни блокове  ще преминат с ферибота.

Старата столица на острова – Панагия ни допадна много. Тя е запазила старата си градска архитектура. Уличките са много тесни и превозните средства едва се провират Къщите са белосани и покрити с каменни плочи,  вместо с керемиди.

На южния бряг на о-в Тасос се намира женският манастир ,,Свети Архангел Михаил”. Тук на входа раздават поли, тъй като не е позволено жена да  влезе с панталони. Това строго се съблюдава. Манастирът е действащ, в момента се достроява красива църква. От малкото магазинче можеш да си набавиш светена вода, донесена от Атон. Тук непрекъснато прииждат туристи и след като се поклонят на Чудотворната икона (отрупана със златни накити, дарени от бездетни семейства, чиито молитви за рожба са били чути), всички онемяват от приказно красивата гледка към залива на сирените.

Последният ден от нашето пътуване посветихме на Кавала. Счита се, че този прекрасен град  е възникнал през VII век пр. Хр. Известен е под различни имена: Неаполис, Христополис, Морунец. Гледайки към огромния град, човек би се запитал как е възможно преди столетия този многохиляден град да е колония на слабозаселения днес о-в Тасос. През V век Неаполис е независим, но по времето на Филип II Македонски губи независимостта си и става македонско владение.

През VIII-IX век става част от Източната Римска империя, като е назован Христополис. През XI век е в ръцете на франките, а през XIII век е побългарен и носи името Морунец. Турците го завземат през XIV век. Днешното си име получава през XVI век. За да се предпазват от пиратските набези, жителите построяват здрава крепостна стена на хълма Панагия. Нарастването на гръцкото население днес предопределя неговата съдба и от 1913 г. е в рамките на Гърция. Днешното си име е получил от франките, защото градът приличал на кон. Относно името на града отново митовете са няколко, но това  не е изненада за никого, защото в Гърция история и митология се преплитат.

Всеки, който за пръв път посети Кавала, спира  на километри преди него, запленен от панорамата на амфитеатрално разположения над Егейско море град. Разположен е на три малки залива, които образуват големия Кавалски залив, над който се издигат планини, побелели по върховете си. Най-високата – Символон (1956 м), е наричана в началото на ХХ в. Кушница или Пърнаръ Даг. Малко пред нея е Пангеон, а съвсем близо на североизток над Кавала се извисява хребетът Лекани. Мнозина го оприличават с нашия град – Велико Търново, заради хълмистия релеф и крепостта, която се издига на най-високата точка.

Акведуктът Камарес е едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра. Тук е роден бъдещият египетски султан Мехмед Али...

Кавала е третият по големина град на южната ни съседка с около 160 000 души и  е второто по значение пристанище в Северна Гърция след Солун. И двата града са на знаменитата Вия Игнация (на гръцки език – Одос Егнатия), свързвала Рим с Константинопол. Старият град е изкушение за всеки турист. Уличките са прекалено стръмни и тесни, така че коли трудно се провират. Най-забавното е, че има влакче, което може да ви спести усилията, но пък ще ви скъси времето, през което с удоволствие ще искате да спрете и да съзерцавате прекрасните фасади и изгледи към Бяло море.

Визитната картичка на града е крепостта.  В основата й е Имаретът – приютът за бедни с медресе към някогашната джамия, дело на Мехмед Али през 1817 г. Тази емблематична сграда днес е превърнат в четиризвезден хотел. Близо до него е статуята на Мехмед Али, възседнал кон, и неговият роден дом.

Мехмед Али е най-видната личност, роден в турския по онова време гр. Кавала. Син е на местен търговец на тютюн от албански произход. През 1803 г. отива с отряд арнаути в Египет, за да помага на мамелюкския султан в битките му с французите. Когато обаче започват сраженията между мамелюци и турци, той застава на страната на турците. По време на въстанието в Египет срещу мамелюкската олигархия далновидният Мехмед Али взема страната на въстаниците, след което го провъзгласяват за паша – пълномощник на Високата порта. После с цел да омиротвори Египет той поканва 480 най-видни мамелюкски бейове и главатари в двореца на тържествена вечеря, по време на която трябвало да бъдат изгладени всички противоречия. Същата вечер заповядал да ги изколят. Мехмед Али е поставил началото на последната династия в египетската история.

Интерес представляват сградите на старото и новото кметство, крайбрежната улица и заливът, осеян с рибарски лодки.

Следващата ни спирка беше Порто Лагос – на 25 км от Ксанти и на 25 км от Комотини, в община Авдира. Тук се намират най-богатите оризища на Гърция, тъй като теренът е мочурлив. В близост се намира езерото Вестонида и устието на река Места, обитавани от защитени животински видове.

Посетихме още манастира ,,Свети Никола”, построен във водите на Тракийско море – най-северната част на Бяло море. До манастира се върви по дървено мостче. В момента е обитаван само от 3 монаси. За да се стигне до параклиса, отново се продължава по дървен мост, още по-навътре в морето. Изборът на място за храм ни се стори много нетрадиционен, но все пак бог е навсякъде.

Изпълнени с приятни емоции, поехме към България.

Автор и победител в конкурса на travel.bg: Светла Сирачкова, Хасково