Вход за потребители и търговци

Clubbing с 5 стотинки в джоба

New York Times я нарече новия Берлин, но за мен си е просто Варшава – градът, от който всички се оплакват, защото сравнен с Прага или Виена, бил не особено привлекателен. Но напуснеш ли го веднъж, бързаш да се върнеш, защото там не сможеш да скучаеш.

По каквато и странна причина да замръкнеш в полската столица в петък вечер, можеш само да се радваш – 2-милионната метрополия винаги има богата fun програма за всеки вкус, възраст и националност.

Поляците са големи интелектуалци, затова ще започнем вечерта, както подобава – в книжарницата. Скуууука? Не съвсем, защото “Чувствителният византиец” е много повече от обикновена книжарница. Говорим за парченце Ню Йорк на тиха варшавска улица – Ню Йорк с джаз музикантите, забързаните, но усмихнати хора, огромните книжарници с удобни канапета и онази чаша латте, без която началото на нощта няма да е същото.

На тясната площ в “Чувствителния”, наричан така накратко от варшавяни, се намира място дори и за малък киносалон, а ако си настроен романтично, винаги си добре дошъл на литературна вечер. Тогава светлината се осигурява от малки свещички, отнякъде се чува китара, а времето изведнъж изгубва значение – дали е полунощ или 4 сутринта, не е важно... Или почти не е важно, защото все пак имаме още работа тази нощ.

Отиваме на клуб, trendy и jazzy, както обичат да казват местните. Около нас едвам се диша от скъпи парфюми, всички са като излезли от последния Vogue. Чакаме послушно реда си на червено килимче, от време на време пред клуба спират таксита и цяла порция ВИП-ове се изсипва вътре, без да ни обърне внимание. Ето го и нашият ред. Фейс-контролът е добър като агънце – няма как, поляците са много гостоприемни, така че ни пуска без проблем. И по-важното – без пари. Това е варшавският закон – ако си достатъчно готин да минеш ситото на фейс-контрола, никой не дръзва да ти иска и стотинка за вход. Чувате ли, мили софийски фейс-контроли – безплатно и с усмивка! Ако нашенските минават за студенокръвни същества, варшавският домакин е като от друга планета – постоянно обикаля сред гостите на лъскавия клуб, за да се убеди, че всеки се забавлява. Това последното въобще не го коментирам – в малките часове на нощта преградите са паднали напълно и щастливи хора танцуват по бара, докато сръчните бармани сервират Маргарити направо между краката им. Петъчната вечер ни връща към 70-те с песни, които днес можем да чуем само по Ретро радио.

Стана ли вече време да си ходим? Е нищо, и утре е нощ, и нашият фейс-контрол пак е на работа...

Варшавската нощ няма да е същата без късна вечеря, която съвпада с времето за ранна закуска – суши или дюнери, а може и хамбургери. Всички араби и японци са на работните си места в този ранен час и очакват тълпите гладни clubbers. Партито никога не свършва, на салфетки се записват имейли и се чертаят карти как да стигнем до after party в старата част на града. Ако имаме късмет, ще сме си вкъщи по обед, но по-добре да нямаме. Новият Берлин или просто Варшава, полската столица, не иска да спи. Ние също.

Текст и снимки: Мартин Павлов