Вход за потребители и търговци

Брюксел – градът в сърцето на Европа

Моето пътуване се състоя през месец декември 2008 г., когато се явих на конкурс и бях поканена да посетя Европейския парламент в Брюксел. Успях да се запозная със звената на ЕС, с европейските институции и изобщо с механизма на работа на ЕС. Придобиването на знания и впечатления относно ЕС насочи интереса ми в тази област и породи в мен желание да се насоча към изучаването на правото на ЕС.

Успях да се запозная и с белгийската кухня, с архитектурата, забележителностите и културата на Брюксел. Преживяването ми в Брюксел бе докосване до културата, традициите и атмосферата на Белгия.

Брюксел ме впечатли със своите шоколадови магазини, в много от които се продават ръчно направени бонбони. Продавачите използваха бели копринени ръкавици, докато избирах вида шоколадови бонбони, слагаха ги в бели фунийки или в най-различни очарователни кутийки.

Самото посещение на подобен магазин е неповторимо преживяване – правенето на шоколад е превърнато направо в изкуство – невероятни красоти от шоколад са поднесени в изключително красиви опаковки, подходящи за изискан подарък, в най-различни асортименти и разфасовки, предназначени за всеки вкус.

Тази шоколадова феерия е била измислена и превърната в индустрия от един аптекар. Причината е, че разголените дами, отиващи на бал, често си простудявали гърлото, а хаповете за гърло не били от най-вкусните. Ето защо на човека му хрумнало да им добавя захар и разни плодови вкусове и така се родил така популярният и вкусен белгийски шоколад.

В центъра на Брюксел има една т. нар галерия, която е запазена в автентичен вид със своеобразните кафенета, магазини, осветление и т.н. Там впрочем е прожектиран и първият филм на братя Люмиер. Та именно в тази галерия е и първата шоколадова фабрика на въпросния аптекар, която и днес изглежда като аптека.

Спрях се и в очарователно магазинче за дантели, където се докоснах до известната бяла брюкселска дантела.

Обиколката си започнах от Гранд Плас, брюкселският импозантен пазар от XV век, разположен в центъра на Брюксел, където се намират повечето забележителности. Южно от площада се намира позлатена плоча от 1899 година, посветена на града от признателните му художници. Видях и Manneken Pis, известната статуя на пишкащо малко момче. Разгледах Кралския дворец, галериите „Сен Юбер”, църквата „Сен Никола”,също „Плас дю Пети Саблон” и „Плас дю Гран Саблон”, катедралата „Сен Мишел” и парка на Брюксел.

Отидох с метро и до разположения далеч от центъра на града и известен в цял свят Атомиум, построен за Световното изложение в Брюксел през 1958 г. Идеята на неговия дизайнер Андре Ватеркен била да пресъздаде концепцията на атома, основната градивна частица на всичко видимо.

А вечер в баровете на Брюксел нямаше как да не пробвам и светлата брюкселска бира. Опитах и плодова бира, която е местен специалитет. За нея ще кажа, че ако не знаете, че е бира, лесно ще решите, че пиете безалкохолна напитка с вкус на череша, праскова или ягода. Аз не обичам бира, но тази бира с лек плодов вкус наистина ми хареса. Може би ще си помислите, че понеже е плодова, е лека, но така приятно ме замая, че с основание твърдя, че и почитателите на бирата с повече процента алкохол ще я харесат.

Белгия ще остане в спомените ми несъмнено със своето изкуство и великолепна архитектура, както и със своята бира, храна и шоколад. Всъщност първото нещо, което ме впечатли, беше, че населението е много разнородно. Впечатли ме не толкова наличието на много представители на различни раси, а наличието им именно в Брюксел. Явно аз имах грешно създадената представа за някакъв сух, административен град, населен изцяло с делови хора с куфарчета, а действителността се оказа съвсем друга. Градът е пъстър, разнолик, многолюден, без да е претъпкан, много уютен и приветлив. Сред огромните сгради парадоксално аз усетих приветливостта и топлината на този град, съсредоточил в себе си надеждите и мечтите на толкова много европейци. Мислех, че в този огромен и величествен град ще се почувствам като малка прашинка, но аз се чувствах наистина гражданин на Европа, та даже и на света.

За приятното ми усещане принос имаше и любезността на белгийците, които се опитваха да ми разясняват забележителностите на града на английски, понеже не зная френски. Те с търпение и ентусиазъм ме упътваха и това ми направи много приятно впечатление.

Ресторантьорите също бяха изключително, дори натрапливо приветливи, подканяйки мен и приятелите ми да влезем точно в техния ресторант. А вътре в заведенията горяха камини и ухаеше много приятно. Келнерите пък ни заговаряха, разсмиваха и завързваха с нас разговор, сигурно надявайки се да ни предразположат да им дадем бакшиши. Сред тях имаше и един африканец, което отново ме наведе на мисълта, че в Брюксел всичко е много цветно и пъстро, а какво по хубаво от това!

Белгийската кухня пък се оказа изключително добра – най-вече заради белгийските пралини, пържени картофи и гофрети. Гофретите изглеждаха много апетитни и наистина се оказаха такива, имаше ги на много места в центъра и аз многократно се изкуших да ги опитам. Най-много ми харесаха тези с шоколад. И дори сега, като се сетя, усещам аромата им. Този аромат се разнасяше навярно в целия център.

Преживяването ми в Брюксел през декември наистина беше една красива бяла приказка, в която се надявам и вие да се потопите, четейки моите прекрасни впечатления за разположената на кръстопътя на Европа Белгия.

Автор и победител в конкурса на travel.bg:

Стелиана Балабанова, София