Вход за потребители и търговци

Ама град, а?!

Като стане дума за Стокхолм и Швеция, мнозина се сещат за една водка, други, с повечко претенции, като проф. Вучков – за някакъв динамитчия на име Алфред Нобел.

Аз заминах с простичкото очакване да разбера какво е това нещо, на което му викаха „шведска тройка” (дали пък не беше „руска трупа”). Заговорим ли за нещо руско, ми идва на ум една история със съветски туристи и пакетчета за чай, но това друг път.

Пусто да остане, ама с парите от пътуването ми до Швеция можех да изкарам поне две седмици в любимата ми Италия. Но престоят в затвора, където се настаних, си беше страхотно преживяване.

Лангхолмен е бивш кралски затвор, превърнат в хотел, в който служителите се хвалеха, че тук предпочитат да отсядат бизнесмени. Стаите, разбира се, са килии, малко клаустрофобични и с решетки на прозорците, но какво може да се очаква, след като в тях са „отсядали” разни мътни типове. Като онзи, който прекарал трийсет години тук, защото влязъл да се разхожда из някакъв парк, без да плати входната такса. Тия северняци не си поплюват, нали?

Музеят Ваза е интересно преживяване заради кораба, който, благодарение на „блестящата” инженерна мисъл и кралското честолюбие, потънал по време на първото си плаване. Гледах статуята на Карл ХІІ, когото турците наричали Демирбаш Шарл и се чудех защо не е обичал жените. Стигнал е до там, че за него в шаха нямало царица, а маршал. От друга страна няма нищо чудно, след като с години не сменял дрехите, с които спял и се сражавал, а да не споменаваме и за ботушите и потните кралски крака, които със седмици не виждали вода и не били проветрявани.

Сигурно четете и си викате, хайде бе, къде отидоха шведките и водката. Тук те са навсякъде, да се чудя на кое да наблегна повече. Избрах второто – портокалова водка в чаши от лед. Не че нямаше и блондинки, ама видът им хич не предполагаше свалка. Щом погледнех някоя северна мома, се сещах за Бриджит Нилсен и слуховете, че биела Силвестър Сталоун. Да не съм луд та да рискувам да ме насинят, па макар и заради бюст като куполите на Сан Марко и крака колкото магистрала Тракия. Простих се със славата на Северен Казанова.

Текст: Ясен Азманов