Вход за потребители и търговци

Ако си настроен патриотично…

Ако си настроен патриотично, не е необходимо непременно да хванеш пътя към Шипка, Карлово или Батак, за да се заредиш с национална гордост и жлъчно да съдиш враговете на нашата мила родина. Можеш предприемеш еднодневна екскурзия до Одрин – една отворена страница от българската история, написана с болка.

Одрин е непретенциозен в чара си, но ако го посетите с професионален екскурзовод, си заслужава.

Ние тръгнахме в ранни зори от Хасково и в 8 ч. автобусчето пъплеше по моста, където трите реки Арда, Марица и Тунджа се вливат. Много е вълнуваща гледката – като три сестри бързат да си подадат ръце.

Отправяме се към Тракийския университет, създаден от последователите на Кемал Ататюрк и символ на прогресивно развиващата се млада демократична държава. В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана, където Великите сили след Освободителната война присъждат града на Турция. Лозана е превъплатена като девойка и е символ на турската победа. За нас този паметник е символ на скръб, тъй като чрез този договор губим изконно българска територия. В близост е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави – България и Турция.

Продължаваме към хълма, където е била обсадата на Одрин. Турците са издигнали паметник на Шюкрю паша. За тях той е спасител. На този хълм нашите храбри воини са щурмували турската армия и са принудили пашата да се предаде.

Шокирана съм от гледната точка, през която те пречупват фактите. Под снимките и експонатите са поставени надписи, които звучат прекалено емоционално. Но все пак това е тяхната гледна точка.

Ако не сте си наели екскурзовод, но владеете турски, може да изслушате запис, който озвучава мемориала.

Оттук се открива прекрасна гледка към града – смесица от стари и нови сгради, джамии...

Идва ред и на още едно свято за всеки българин място – църквата ,,Св. Георги”. Тя се намира в едно тихо кварталче, застроено предимно с едноетажни сгради, боядисани всяка в различен цвят. Родолюбиви българи са дали средства и сили този храм да просъществува.

Дворчето е спретнато и много добре озеленено. Тук можеш да приседнеш, да изпиеш кафето си, размишлявайки дали би могъл да бъдеш доброволна жертва в името на българското. Мюсюлмани също се отбиват тук – искат да задоволяват любопитството си.

Интерес представлява и сградата на първото девическо училище, създадено от Д-р Петър Берон и просъществувало като такова точно 1 ден. Сега е превърнато в сиропиталище.

И нас ни гложди любопитство какво има в един мюсюлмански храм. Отправяме се към най-голямата джамия – Селемие. Първоначално архитектът й изградил сградата с 1000 прозорци, но когато се произнасяла цифрата 1000, това не будело възхищение у правоверните, тъй като звучало кратко. Ето защо той зазидал един прозорец и така, когато всички говорели за джамията с деветстотин деветдесет и деветте прозорци всички се прехласвали.

Преди да влезем в Селемие, виждаме на чешмите как мъже се мият преди да влязат вътре. На входа се събуваме и разглеждаме изрисуваните стени на арабски, хората, погълнати от молитвата си и туристи, които правят снимки.

Целият тур из града ни умори и сядаме да изпием кафето си. Купуваме турски сладкиши за близките си и поемаме обратно към България.

Автор и победител в Конкурса на travel.bg: Светла Сирачкова