Вход за потребители и търговци

МАРШРУТИ

ПИРИН

 

Банско – х. Демяница – х. Беговица – х. Яне Сандански

Маршрутът тръгва от входа на Националеният парк Пирин. Минава се над хижа Рай и се продължава по разклона към местността Тодорова орница. Над местността Главите се завива за хижа Демяница. От хижа Демяница се продължава за Василашките езера. Продължава се по разклона за Валявица, откъдето се стига до местността Тияците. Оттук по разклона за Превалските езера, се поема към седловините Мозговишката порта и Беговишката порта, откъдето се продължава по маркировката за хижа Беговица и оттам за хижа Яне Сандански.

 

Банско – м. Пeщерите – х. Бъндерица – х. Вихрен – х. Яне Сандански

Тръгва се от входа на Национален парк Пирин. Минава се покрай разклона за рибарника, разклона за пещерите и се стига до Бъндеришката поляна. На горния й край се намира хижа Бьндерица. От нея, от чешмата над Байкушева мура по маркирана пътека се излиза на хижа Вихрен. Стига се до Муратовото езеро, от което нагоре към превала Бъндеришка порта, се минава покрай циркуса Голямо Спано поле и се излиза на разклона за хижа Беговица. Оттам се поема към разклона на Спанополска река и се стига до хижа Яне Сандански.

 

Добринище – х. Гоце Делчев – х. Безбог – х. Пирин – Мелник

Началната точка на маршрута е село Добринище. От него по асфалтиран път, 11 км, се стига до хижа Гоце Делчев, разположена в местността Логовете.

По разклоните над хижата се стига до Тузлата и оттам по разклона за Говедарника се излиза на пътя за хижа Безбог. От хижа Безбог, след половинчасово стръмно изкачване се продължава по широка пътека, която излиза на разклон – напред за Поповото езеро и хижа Пирин, а надясно – за хижа Демяница. По разклона за хижа Пирин се стига до Аргирово езеро и местността Комитски чарк. Оттук съвсем близо е местността Трите реки, в която се намира хижа Пирин. От хижата, по разклона за Попово, се стига под Петровата църква и се излиза на пътя за Мелник.

 

Мелник – х. Пирин – х. Малина – м. Водопоя – м. Попови ливади

От град Мелник до хижа Пирин се стига за около 6-7 часа по маркирана пътека. Хижата е разположена в местността Трите реки, на 1640 м надморска височина. От хижата се тръгва към разклона на Близнаков чарк, за да се стигне до хижа Малина (1 час 45 мин). Продължава се през местността Водопоя и след около 5 часа път се стига до местността Попови ливади.

 

РИЛА

Боровец – х. Мусала – връх Мусала

От курорта Боровец се хваща кабинковия лифт до Ястребец. Пътуването с лифта продължава около час и половина. Алтернативата е 3 часа преход нагоре. От Ястребец се тръгва по маркирана полегата пътека, която за около час извежда на хижа Мусала. Оттук за около час и половина стръмно изкачване се стига до Алековото езеро. На около 1 час път от него се намира заслонът Леденото езеро. От него до Мусала остават още 30 минути. На самия връх Мусала се намират Метеорологична станция, където можете да изпиете чаша топъл чай или кафе и Научноизследователска обсерватория. От върха се разкрива невероятна гледка – на юг – Пирин, на север – Витоша, на северозапад – величествената Стара планина, а на изток – приказните Родопи.

 

Рилски манастир – рида Баучер – х. Иван Вазов

Маршрутът тръгва от западния вход на Рилския манастир. Широка пътека с маркировка навлиза в гората и продължава около 45 минути. Стига се до маркировъчен кол, откъдето започва стръмно изкачване и след около 30 минути се стига до билото на рида Баучър. На около 3.00 часа ходене от Рилския манастир се стига до заравненост, където лятото има кошари. От това място  лятната пътека се отбива наляво, а коловете продължават нагоре по самото било. Редуват се стръмни изкачвания с леки спускания. След около 1.30 ч започва подсичане почти по хоризонтала и постепенно слизане в горната част на долината на река Друшлявица. Стига се до разклон – надясно за х. Мальовица, а напред – за х. Иван Вазов. От разклона до хижата се стига за още около час.

 

Сапарева баня – Паничище – х. Пионерска – Седемте рилски езера – х. Скаквица

От центъра на град Сапарева баня тръгва пътека за Паничище, която се изкачва за около 2.00 часа. До Паничище има и маршрутни таксита. От пътека зад Посетителския център в курорта се продължава по маркировка за х. Пионерска. Излиза се на местността Зелени преслап (за около 45 минути от Паничище), където е началото на Природен парк Рила. Вляво се отделя пътека за х. Пионерска, която е близо, а в маршрутът за езерата продължава надясно и нагоре по черен път. Скоро вдясно се отделя пътека за хижа Скакавица, която се подминава. След около 1.00 час, по пътя вляво, отново се отделя пътека за хижа Пионерска. Малко след това пътят завива рязко надясно и става по-стръмен. Излиза се пред хижа Рилски езера.

За разходка из циркуса на Седемте рилски езера се тръгва по пътеката за старата хижа Седемте езера (на около 30 минути от хижа Рилски езера) и точно пред нея се завива надясно по летния път за хижа Иван Вазов. Така за около 3.00 часа отиване и връщане може да се разгледат всички езера.

От хижа Рилски езера може да се продължи за хижа Скакавица. Пътеката върви назапад от хижата, като се придържа плътно в подножието на Сухия рид, докато се навлезе в стара иглолистна гора и започне слизане до самата хижа.

 

РОДОПИ

 

Пампорово – х. Студенец – вр. Мургавец – вр. Снежанка – м. Ардъшлъ – Пампорово

Този маршрут е в околностите на курорта Пампорово, като не е изцяло маркиран. Подходящ е за кратки излети и слабо подготвени туристи.

Тръгва се от курорта (кръстовището за Стойките, Смолян и хотелската част), под хотел Орфей. Върви се по стръмен асфалтиран път нагоре към хижа Студенец. Има червена маркировка. От хижата се продължава нагоре, като пътят е маркиран. Това е част от маршрута Смолян – Смолянски езера – хижа Студенец. Пътят от Студенец до връх Мургавец е около 1 час, а ако от седловината между върховете Мургавец и Снежанка се продължи на запад, за около 40 минути се стига до Снежанка и телевизионната кула.

От връх Снежанка до местността Ардашлъ се стига за около 30-40 минути, като се ползва просека през гората, където през зимата минава “Новата писта”.

 

Смолян – х. Перелик – вр. Голям Перелик (2191 м)

Маршрутът се намира в Переликския дял, който е най-високият в Родопите и е много живописен.

От Смолян до хижа Перелик може да се стигне по два пътя:

1. От западния край на Смолян (кв. Средок) по река Елинска или Герзовица нагоре.

2. През Смолянски езера, Превала и по черен автомобилен път до хижата.

И по двата пътя се стига до хижата за около 3-4 часа, но първият е по стръмен и тежък.

Изкачването на родопския първенец от хижа Перелик става за един час.

 

Триград – с. Ягодина – Ягодинска пещера

Маршрутът започва от новия квартал на с. Триград, в северозападна посока, по черния път за с. Ягодина, като се минава над почти отвесните Триградски скали. Разстоянието се изминава за 1час и 45 минути. Ягодинската пещера е на около 2 км от селото. В района й се намират древни неолитни жилища (4 хил. пр. н.е.).

 

Широка лъка – м. Превала – Смолянски езера

От центъра на село Широка Лъка се тръгва в посока Пампорово, като се продължава по горски път, по десния бряг на река Ослен. Минава се покрай природната забележителност Летната гора, след което покрай махала Гращица. Продължава се в посока местността Ливадица, като се достига и местността Кабата, откъдето по камионен път се излиза на местността Превала. В продължение на 45 минути се върви по шосето за град Смолян, до местността Крива река. Стига се почивна станция Мечта и вървейки по добре оформена пътека, се минава покрай едно от 7-те Смолянски езера. Край хижата се намират трите горни езера. Малко по-нагоре е и хижа Смолянски езера.

 

СРЕДНА ГОРА

 

Хисар – х. Фенера – 6 часа; х. Фенера – х. Чивира – 3 часа; х. Чивира – с. Старосел – 4 часа

Маршрутът тръгва от кв. Веригово на град Хисар. Върви се по южните склонове на хълма Свети Георги, после през лозови масиви, като се стига до Гешови стубли. Оттук по пътека към вътрешността на планината и през дъбова гора. Стига се до местността Коритата и после до местността Присадите под връх Сакар. След като се прекоси вековна букова гора, се излиза в подножието на връх Фенера и едноименната хижа.

От хижа Фенера до хижа Чивира се стига за 3 часа, като се върви западно от връх Фенера, по стръмен път през букова гора. Минава се връх Алексица (1534 м н.в.) и следва спускане в западна посока до седловина Гробовете, откъдето с леко изкачване през букова гора се стига до хижата.

От хижа Чивира пътеката слиза на юг, по течението на река Пясъчник и излиза на път, който отвежда до село Старосел.

 

СТАРА ПЛАНИНА

 

Априлци (кв. Видима) – м. Мазането – х. Плевен – връх Ботев – х. Рай

От квартал Видима на град Априлци се тръгва на юг по шосето за ВЕЦ Видима. Шосето следва Стърна река, която се пресича след 1,5 км. по мост и се продължава по лявото отклонение. Подминава се хижа Видима и ВЕЦ Видима. Шосето свършва и започва стръмно изкачване през букова гора. Излиза се на билото на рида Бъзов дял, където е хижа Плевен. Маршрутът продължава да се изкачва на юг по същия рид до местността Мургата. Оттук има разклонение за зимен маршрут за връх Ботев по парапета на връх Млечния чал и летен вариант – на югоизток през пасищата. От разклонението за Млечния чал, до седловината при заслон Ботев, пътеката носи името Кривините. Маршрутът е доста стръмен, като върви нагоре между върховете Безимен и Ботев, където е и заслон Ботев. Оттук се следва стълбовата маркировка по билото и се изкачва връх Ботев. От върха се продължава на юг, достига се скалната площадка над Райските скали, откъдето ниско долу в пропастта се вижда хижа Рай. Оттук се поема по т. нар. Тарзанова пътека, осигурена с парапет, която излиза в подножието на Райските скали и се спуска на пътеката от хижа Левски за хижа Рай. Пресича се Пръскалска река, образувана от водопада Райското пръскало, и се достига хижа Рай.

 

Габрово (кв. Етъра) – Соколски манастир – връх Шипка

От центъра на кв. Етъра в Габрово се тръгва на юг в посока ЕМО “Етър”. Продължава се направо по пътя за Соколски манастир. Върви се от долината на рекичката за с. Водици, след което пътят се изкачва над селото и се излиза на Соколския манастир. От обширната поляна пред манастира се поема на юг. Преминава се през млада букова гора и се пресича черен селски път. Продължава се нагоре, като се преминава през сечище и стара букова гора. След 1,30 ч. се излиза на асфалтовия път за прохода под черните паметници. Оттам за 15 мин. се стига до Шипченския проход.

 

Карлово – х. Хубавец – х. Балкански рози – х. Васил Левски

От централния площад на Карлово в посока север се излиза към планината, като се хваща широка и маркирана пътека покрай Стара река. Стига се водослива между Голямата и Малката река, разделени от скалистия рид Хубавец, където се намира и едноименната хижа. От хижа Хубавец по долината на Малката река, южно от в. Левски и Залъмица, за около 3 ч. се стига до хижа Добрила, а до връх Левски или до връх Голям Купен – за 3.30 – 4 ч. Пътят продължава в североизточна посока и за 40-50 минути излиза на хижа Балкански рози. Оттам, срещу течението на буйната Голяма река, за 1.30 час се стига до местността Гюрля, на която се намира хижа Васил Левски.

 

Черни Осъм – м. Смесите – Зоранов рът – х. Амбарица – х. Добрила

От с. Черни Осъм се тръгва по асфалтов път по долината на река Черни Осъм и след около 5 км се достига местността Смесите (водослива с река Крайовица). Оттук в южна посока продължава маркирана пътека по Зоранов рът. За около 2 часа се стига до местността Краево присое. След още един час по хоризонтала се стига до хижа Амбарица. От хижа Амбарица се изкачва рида Дълги дял и за около 1,5 часа се достига подножието на връх Амбарица. По летния маршрут се спускате до хижа Добрила за около 2 часа. Зимният маршрут минава през връх Амбарица и резерват Стенето, който е по-труден, но и който предлага девствени гледки.